Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

България едва пласира на вътрешния пазар ДЦК за 500 млн. лева; въпреки рекордната инфлация от 4,1% в еврозоната ЕЦБ не предприе мерки

По-важното от миналата седмица

Инфлацията в еврозоната достигна 4,1%. Снимка: Benjamin Girette/Bloomberg

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Конституционният съд обяви за противоконституционно назначаването на Кирил Петков за служебен министър с указ на президента Румен Радев от 10 май т.г., защото към този момент Петков все още е имал двойно гражданство - българско и канадско. Решението на КС в случая има обратно действие - от момента на подписването на указа, което по същество означава, че Кирил Петков в действителност не е бил валидно назначен за министър. 

Още по темата

Корабът Vera Su, заседнал край археологическия резерват "Яйлата", бе изтеглен в дълбоки води, след като в сряда товарът от азотни торове беше разтоварен при затишие на времето. Акцията продължи повече от седем часа и в нея се включиха три влекача. Плавателният съд беше изтеглен 16 минути след полунощ.

САЩ обмислят дали да включат България, Израел, Кипър и Румъния в програма, която ще позволи на гражданите им да посещават страната и да остават на американска територия за период до 90 дни. Според американския министър на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас програмата носи значителни ползи за икономиката и сигурността на САЩ.

В седмия за тази година аукцион финансовото ведомство пласира успешно ДЦК за 500 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 0,53%. За четвърти път Министерството на финансите преотвори емисията  с падеж 17 август 2031 г., след като през февруари, март и септември предложи за продажба ДЦК от нея, посочи пресцентърът на финансовото ведомство. Въпреки това обаче постъпилите поръчки са за едва 517,9 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1,04% и сигнализира за понижаващ се интерес. В същото време и търсената доходност от пазара се покачва - постигнато е средно ниво от 0,53%, а за сравнение преди месец същата емисия за 300 млн. лв. беше при доходност от 0,2%. Това може да принуди държавата скоро да излезе и на международните пазари, където обичайно има премия в доходността спрямо емисиите на местния пазар.

ЕС и Еврозоната

Европейската централна банка остави паричната си политика непроменена. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард отново подчерта, че през декември трябва да се вземе решение за продължаване на съществуващите програми за изкупуване на облигации. Тя също така сигнализира, че Управителният съвет продължава да гледа на нарастването на инфлацията като на временно явление. Инфлацията в еврозоната е 4,1% през октомври (септември: 3,4%).

Междувременно брутният вътрешен продукт на еврозоната нараства с 2,2% през третото тримесечие спрямо предходното тримесечие. В сравнение със същия период на предходната година това съответства на увеличение от 3,7%.

 

 

Спасителният фонд за еврозоната ESM представи своето предложение за реформа на европейските дългови правила. Според него границата за нивото на държавния дълг ще бъде увеличена от 60 на 100% от брутния вътрешен продукт. Допустимият бюджетен дефицит на година трябва да остане непроменен на 3%. Предвижда се и нова горна граница на разходите, която се основава на тенденцията за ръста на икономиките. Не трябва да се допуска държавните разходи да надхвърлят икономическия растеж. Държавите членки с ниво на дълг под 100% ще трябва да се придържат към правилото за разходите, а страните с повече от 100% също ще трябва да ускорят намаляването на дълга, като конкретният път за намаляване ще бъде определен от ЕК.

Европейската комисия прие ревизирана версия на банковите разпоредби на ЕС и възнамерява да завърши прилагането на споразумението Базел III. Въпреки това  по-строгите правила за банков капитал не трябва да се прилагат до 2025 г. Комисията също така иска да се откаже от значително по-високите капиталови изисквания за европейските банки.

Правителствена криза избухна в Португалия. Левите партии, досега в съюз със Социалистическата партия на премиера Антонио Коща, гласуваха заедно с опозицията срещу бюджета за 2022 г. Комунисти и леви казаха, че Коща е твърде фокусиран върху намаляването на бюджетния дефицит, харчи твърде малко за намаляване на бедността и здравната система и политиката му пренебрегва правата на работниците. Партията на Коща няма собствено мнозинство и е зависима от подкрепата на по-малките партии. Най-вероятният вариант сега са предсрочни избори, които може да се проведат най-рано през януари.

Междувременно правителството в Италия договори бюджета след интензивни дискусии. Освен всичко друго, той предвижда допълнителни разходи, финансирани от дефицит от 24 млрд. евро, с които да се финансират облекченията на данъците за фирми и частни домакинства. Освен това предстои увеличаване на възрастта за пенсиониране.

Продажбата на национализираната италианска банка Monte dei Paschi di Siena (MPS) на UniCredit се провали. Първоначално италианското правителство се договори с ЕС да продаде MPS до средата на 2022 г. Сега правителството трябва да получи одобрение от Европейската комисия, за да може да предостави на банката допълнително финансиране.

В рамките на спора как да се справят с повишените цени на енергията, ресорните министри не успяха да се договорят за единна линия на специална среща на ЕС. Няколко южни държави от ЕС призоваха за цялостни реформи на европейско ниво. Например Франция и Испания искат да се преразгледа съществуващата система, чрез която се генерират цените на пазара на едро за електроенергия и по този начин цената на електроенергията да стане по-малко зависима от цената на газа. Германия и други северни държави обаче отказват да се намесят на пазара.

Междувременно руският президент Владимир Путин нареди на държавната компания "Газпром" да увеличи доставките на газ за Германия и Австрия. Това трябва да стане, когато складовете в Русия са пълни, което се очаква да се случи до 8 ноември.

Според решение на базирания в Люксембург Съд на ЕС Полша трябва да плаща глоба от 1 млн. евро на ден на Европейската комисия. Причината е отказът на полското правителство да премахне т. нар. дисциплинарна камара. Тя може да наказва и уволнява съдии и прокурори в Полша, което, по мнение на Европейската комисия и Съда на Европейските общности, нарушава правилата на ЕС за независимостта на съдебната власт.

Конфликтът между Франция и Великобритания за разрешителните за риболов в Ламанша ескалира. Британска рибарска лодка беше ескортирана до пристанище от френската брегова охрана поради липса на лицензи. Според френското правителство има глоба и конфискация на улова. По-рано Франция обяви, че от 2 ноември британските риболовни лодки вече няма да имат право да акостират в определени френски пристанища и че ще има системни проверки на британските лодки и камиони. Британското правителство разкритикува, че мерките не са в съответствие с международното право и споразумението за Brexit.

Германският брутен вътрешен продукт нарасна с 1,8% през третото тримесечие в сравнение с предходното тримесечие. Спрямо същия период на предходната година това съответства на ръст от 2,5%. Като цяло икономическата продукция все още е с 1,1% по-ниска в сравнение с преди кризата с коронавируса.

Напускащото федерално правителство значително понижи последната си прогноза за растеж. За текущата година се очаква увеличение само от 2,6%. През април правителството все още приемаше за възможен ръст от 3,5%. Икономиката вероятно ще нарасне с 4,1% през 2022 г., което е с 0,5 процентни пункта повече от прогнозираното преди. Инфлацията ще бъде 3,0% през 2021 г. и ще спадне до 2,2% през 2022 г.

Броят на безработните в Германия спадна до 2,38 милиона през октомври. Това е с 383 000 по-малко в сравнение с октомври миналата година и с 88 000 по-малко в сравнение с предходния месец. Нивото на безработица спадна от 5,4% през септември на 5,2%. Коефициентът на непълна заетост намалява с 0,2 процентни пункта до 6,7%.

Инфлацията в Германия продължава да расте. Потребителските цени нараснаха с 4,5% спрямо същия месец на миналата година (септември: +4,1%), главно поради високите цени на енергията и вноса.

Северна Америка

Президентът на САЩ Джо Байдън намали наполовина планирания си инвестиционен пакет. Сега се планират разходи от 1,75 трилиона долара. Първоначално Байдън беше предложил 3,5 трилиона долара. Съкращенията са в резултат от противопоставяне от собствената му партия. Различни демократи бяха блокирали разходните планове. Пакетът от 1,75 трлн. долара включва, наред с други неща, 555 млрд. долара инвестиции за борба с изменението на климата. По-голямата част от сумата ще се използва за финансиране на грижи за деца, данъчни облекчения за семейства и здравеопазване.

Брутният вътрешен продукт на САЩ нарасна с 2% на годишна база през третото тримесечие в сравнение с предходното тримесечие. В сравнение със същия период на предходната година това съответства на увеличение от 4,9%.

Американската мрежова агенция FCC забрани достъпа до пазара на китайския телекомуникационен доставчик China Telecom. Посочената причина е, че притежанието и контролът на китайското правителство върху компанията „представлява значителен риск за националната сигурност и правоприлагането“, тъй като дава на Китай възможността за достъп или увреждане на комуникации до САЩ с цел шпионаж.

САЩ и ЕС се договориха да прекратят спора си заради митата върху стоманата и алуминия, наложени от бившия президент Доналд Тръмп през 2018 г., съобщиха американски представители. По този начин двете страни в спора елиминираха дразнител в трансатлантическите отношения и предотвратиха повишаване на ответните мита, наложени от ЕС. Американският министър на търговията Джина Раймондо заяви пред репортери, че сделката ще запази американските мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия, като в същото време предвижда „ограничени обеми“ от произведени в ЕС метали да влизат в САЩ безмитно.

Азия

В навечерието на световната конференция за климата Китай представи актуализирана версия на своите планове за опазване на климата. Според нея страната възнамерява да постигне намаляване на емисиите на парникови газове с повече от 65% в сравнение с 2005 г. и климатична неутралност до 2060 г. По-ранна версия имаше за цел Пекин да намали емисиите с 60 до 65% до 2030 г. Само Китай е отговорен за една четвърт от глобалните емисии на парникови газове.

Китайското правителство уточни плановете си за по-силна политика на преразпределение. Според нея трябва да се коригират доходите на хората с най-висок доход и да се увеличат тези на групите с по-ниски доходи. Целта е „маслинена“ разпределителна структура за доходи с голям среден и два малки края. Освен това се цели въвеждането на данък върху имуществото и данък върху недвижимите имоти. Последният сега се набира пробно в някои региони. Преди няколко месеца китайският президент Си Дзинпин издаде мотото за „споделен просперитет“, което основно цели да намали разликата между богати и бедни.

Развиващи се пазари

След като дипломатическият конфликт за експулсирането на различни посланици от Турция временно се уреди, курсът на турската национална валута също се стабилизира. Лирата падна до нови исторически ниски нива в началото на седмицата, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган настояваше десет посланици да бъдат обявени за „персона нон грата“. Турското правителство оттегли това настояване след изявление на дипломатите. Посланиците публично призоваха за освобождаването на правозащитника Осман Кавала, който е в ареста от 2017 г. Турското правителство гледа на това като на намеса във вътрешните работи.

Нигерия одобри цифрова валута на централната банка. След пилотна фаза нигерийците могат да се регистрират за плащания с eNaira. Тя има за цел да улесни достъпа до банкови услуги и трансакции с чужди държави. Системата позволява и директно изплащане на социални помощи. За да се предотвратят изтичанията на банки, цифровите портфейли са оборудвани с ежедневни максимални обеми на трансакции и ограничени салда по сметката.

Глобалната икономика

Лидерите на 20-те най-големи икономики в света одобриха глобален минимален данък, целящ да предотврати възможностите на големите компании да укриват печалби в държави данъчен рай. Те също така се договориха да осигурят повече ваксини срещу COVID за бедни страни. По време на първата си от две години насам среща на живо лидерите на Г-20 подкрепиха призивите за облекчаване на дълга на бедни страни и се ангажираха да работят за ваксинирането на 70% от световното население срещу COVID-19 до средата на 2022 г.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Кой току-що даде на Доналд Тръмп 1 млрд. долара?