Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

ЕСМ предлага вдигане на дълговата граница в еврозоната от 60 на 100%

Икономисти от спасителния фонд на ЕС представиха предложение за реформа на правилата за стабилност и планират нов лимит на разходите

ЕСМ предлага вдигане на дълговата граница в еврозоната от 60 на 100%

Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Почти четвърт век след въвеждането на Пакта за стабилност и растеж европейските правила за дълга се преразглеждат. През миналата седмица Европейската комисия започна официалния процес на реформа. А сега в процеса влиза и една от най-важните европейски институции: икономисти от спасителния фонд на ЕС ESM разработиха концепция, която предвижда по-високи лимити на дълговете и нови изисквания.

Предишните правила от Маастрихт се смятат за твърде сложни и остарели, тъй като много страни от еврозоната са задлъжнели два пъти повече, отколкото позволяват изискванията. Реформата обаче е спорна. Северноевропейските страни искат да се променят възможно най-малко, южните европейци са за смекчаване на правилата.

Още по темата

Служителите на Европейския механизъм за стабилност (ESM) представиха подробно предложение за реформа, което има за цел да отдаде справедливост и на двете страни и с което разполага германският икономически всекидневник Handelsblatt. Икономистите от ESM предлагат горната граница за общия дълг на страните от еврозоната да се вдигне от 60 на 100 процента.

„Ние формулираме подход с два стълба, който използва таван на бюджетния дефицит от три процента и референтна стойност за дълга на консолидирания държавен дълг от 100 процента и включва ново правило за разходите“, се казва в документа.

Реформата трябва да бъде възможна без промяна на договорите на ЕС. „Предлагаме начини за опростяване на правилата, вероятно без да изискваме промени в договора или ратификации от националния парламент“, пишат икономистите от ESM. Ограниченията за дефицита, определени в Договора от Маастрихт от 1992 г., които бяха закотвени в Пакта за стабилност и растеж през 1997 г., имат за цел да ограничат апетита на правителствата към задлъжняване и по този начин да осигурят финансовата стабилност на еврозоната.

След пандемията лимитът на дълговете е извън контрол

На пръв поглед правилата от Маастрихт изглеждат прости. Първото правило е: Бюджетният дефицит на страните от еврозоната не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Второто: нивото на дълга не трябва да надвишава 60%. Междувременно обаче съществува изобилна мрежа от регулации около тези основни изисквания, които правят правилата все по-сложни.

Освен това светът се е развил по различен начин, отколкото бащите на Пакта за стабилност са очаквали през 90-те години. Финансовата криза, последвалата кризата в еврозоната и пандемията на коронавируса от 2020 г. изтласкаха дълговете до нови висоти. Средният национален дълг в Европа днес е 100%. В Гърция той се е увеличил до над 200%, в Италия до 156%, а в Испания – 118%. За България ставката е 25% от БВП за 2020 г.

Поради това, като пазител на договорите, Европейската комисия трябваше да прави все по-големи изкривявания, за да може да удостовери съответствието с критериите от Маастрихт за страните от еврозоната. Бяха въведени изключения или бяха обявени средносрочни цели за консолидация. Основните проблеми остават: за много страни границата от 60% изглежда е недостижима. 

Така нареченото правило 1/20 по-специално предизвика полемика. То изисква държавите да намалят нивата на дълга си обратно до границата от Маастрихт в рамките на двадесет години. Но страни като Италия и Гърция не биха могли да се придържат към това правило, дори и да искат, казва Гунтрам Волф, ръководител на брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „Ако опитат, ще предизвикат толкова тежка рецесия, че съотношението на дълга ще се повиши“.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

0
 
1
 
4
evlogi до: Trustcrusher
преди 1 месец
Той този въпрос без съмнение е много простоват...
1
 
0
 
3
преди 1 месец
В еврозоната, неправилно без необходима защита срещу щети се предоставят евра за ползване със срок за връщане. Злокобната парична процедура причинява европейски щети. Еврозоната е жертва на европейска парична грешка. При създадената обстановка, очакването за устойчиво развитие на еврозоната е заблуда. Европейската централна банка намали основната лихва за евра за да помогне на правителствата от еврозоната да взимат заеми, за да имат пари да плащат щети от европейската парична грешка. Административното завишаване на нива на държавния дълг е със същата цел. Основните ситуации за еврозоната са две: Първа: Запазването на неправилния метод за предоставени евра за ползване със срок за връщане създава щети. Еврозоната е с подсигуряван стопански крах. Защо се запазва европейската парична грешка? Втора: С подобрение необходима защита срещу щети от предоставени евра за ползване със срок за връщане подсигурява устойчиво развитие на еврозоната.
0
 
1
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Екстра! Едни наши хора ще усвоят парите от дълга по офшорките, а пък други наши хора ще купят дълга и ще печелят от лихвите. И 200% да стане, още по-добре. Сещам се за простоватия по детски въпрос, битуващ преди доста време из интернет: "Ако всички държави имат дългове, на кого ги дължат???" :-)
2
 
4
 
1
преди 1 месец
ЕСМ предлага вдигане на дълговата граница в еврозоната от 60 на 100% >> юди, массоноджжендърски

Още от Европа
Гръцкият премиер с първа визита до Москва в опит да договори евтин газ