Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Разширяване на еврозоната с България и Хърватия ще е един от приоритетите на ЕЦБ

Марио Драги ще остане в историята като човека, преминал през най-турбулентния период на еврозоната досега, смята Борис Петров

Разширяване на еврозоната с България и Хърватия ще е един от приоритетите на ЕЦБ

Кристин Лагард. Снимка: Ройтерс

Всеки нов президент на Европейската Централна Банка (ЕЦБ) поставя отпечатъка си върху нея. Марио Драги беше „коронясан“ с репликата „whatever it takes” (каквото и да е необходимо), която пазарите добре запомниха. Тази реплика беше произнесена в момент, когато на изпитание беше поставена целостта на еврозоната.

Драги ще остане в историята като човека, минал през най-турбулентния период на еврозоната досега. В неговия мандат той нямаше възможност да бъде активен в промяната на институцията, той трябваше да е реактивен и да отговаря на това, което се случваше около него, каза финансистът Борис Петров в предаването "В Развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Най-големия стрес за еврозоната отмина. Кристин Лагард ще застане начело на ЕЦБ в един нов период, който има своите нови предизвикателства, както тя самата подчерта. В краткосрочен план това са икономическото забавяне в Еврозоната и потенциалната рецесия в по-големите държави, най-важната от които е Германия. Паричната политика на ЕЦБ и на много други централни банки в Европа са изправени пред предизвикателствата на неефективната лихвена политика. Инструментът, наречен „промени в ОЛП (основния лихвен процент)“ изчерпа своето съдържание с навлизането в „негативна територия“ и дори започна да оказва негативно влияние върху рентабилността на банките в ЕС. Пред подобно предизвикателство вероятно ще бъде изправен и Федералния резерв. Лагард показа познание за текущите предизвикателства в паричната политика и показа познание и готовност да ръководи институцията, за да се справи с тях", каза гостът.

Кристин Лагард имаше три принципа в изказването си, които тя подчерта, че ще бъдат водещи в нейния мандат. Първото е – строго придържане към мандата на ЕЦБ. Второто е – възможността банката гъвкаво да отговаря на новите предизвикателства. Третия жалон е – включване в процеса на вземане на решения и на доста различни групи от обществото, включително и извън финансовите експерти.

Комисията по икономически и парични въпроси вече даде своето ОК за кандидатурата на Лагард така, че тя ще получи одобрението на Европейския парламент, както получи одобрението на Съвета. От нея можем да очакваме да продължи „акомодиращата парична политика“ на Марио Драги, като тя спомена и два специфични инструмента, които може да използва в бъдеще – баланса на ЕЦБ и програмите за изкупуване на активи, а другия инструмент е предварителната комуникация по отношение на паричната политика, която банката ще следва в бъдеще, която се очаква да влияе на дългосрочните лихвени проценти и дългосрочните пазарни фактори, допълни Петров.

Незавършването на икономическия и паричния съюз и липсата на федерална фискална политика на европейско ниво е една от причините ЕЦБ да бъде натоварена със задачи, които не са присъщи за всички централни банки, но това е факт и той е резултат от бездействието на политиците от периода след Великата икономическа криза. Затова и в някакъв аспект ЕЦБ сега е пленник на нисколихвената си политика.

Моите очаквания от мадам Лагард са да бъде един по-добър комуникатор от Марио Драги в частта убеждаване на европейските лидери в необходимостта от допълнителни действия за изграждане на определени институционални функции на ниво ЕС, които да заздравят еврозоната и да я направят по-устойчива към бъдещите предизвикателства. Едновременно с това, ЕЦБ трябва да бъде разтоварена от неприсъщите и задачи. Тук тя се ползва с подкрепата на президента Макрон, който е неформалния лидер в ЕС, заяви финансистът.

Преди две години в началото на своя мандат, Еманюел Макрон даде забележителна реч в Сорбоната, в която даде насоки за създаване на Единната европейска фискална политика и поста финансов министър на еврозоната. Това е амбициозен и дългосрочен план, който френския президент стъпка по-стъпка ще изпълни. С набирането на скорост на Зелените в Германия и при бъдещи избори те ще са първа или втора политическа сила, това ще отпуши дебата, който Макрон води с канцлера Ангела Меркел, обясни Борис Петров.

"В мандата на Кристин Лагард ще е разширяването на еврозоната и обхващането на нови държави. Това ще е един от приоритетите на ЕЦБ за държавите, които са в процес на преговори за присъединяване – България и Хърватия", каза той.

По отношение на България г-н Енрия (шеф на Банковия надзор на ЕЦБ) заяви, че са открити капиталови дефицити в две кредитни институции, в ход са планове за попълването им и в момента, в който се докладва и се верифицира, че са попълнени с качествени инструменти, България би била готова да влезе в Европейския надзорен механизъм.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria. 

гледано: 5316   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (9)

10
 
7
 
9
преди 1 година
То пък едно разширяване с подобни малки мишоци като България и Хърватия.... По-скоро това е по политически причини и е главно от икономически интерес за Германия. Каквито и глупости да приказват не съм убеден че българите и хърватите ще почувстват някаква полезност от присъединяването към ЕЗ. По принцип съм ЗА присъединяване но не вярвам в ползите от него както го рекламират.
2
 
13
 
8
Ivel до: majnata
преди 1 година
Няма профилна снимка
А аржентинския вариант, устройва ли те, това вече се е случвало в България. Да еврото не е без недостатъци, но чак пък леват да е валута предизвикваща върховно доверие, едва ли. Сега с твърдата връзка осим само негаривите а рискът от девалвиране си остава. Страните, в които беше въведен валутен съвет Естония 1992-1999 и Литва 1994-2002 към долара и след това до 1.01.2015 когато приеха еврото към еврото. Те са много интересен случай, но в определена степен могат да ни бъдат пример. Интересно е обаче защо в Черногория еврото е прието без разрешение от никой, и това не пречи на никого или не намират решение от ЕЦБ, как да се противят на това.
Въвеждането на еврото се счита за едни от последните етапи на интеграцията в Евросъюза. Страните със стабилна инономика, каквато мисля че не е България могат да си позволят да отлагат този процес, запавайки някъкви механизми за манипулиране на собствената си валута във времена на кризи, което несъмнено помага, пренасайки част от загубите към населението. Това не е много честно, но пък е начин да излезеш същ от водата, какро направиха Полша, Чехия и някои други при последната криза.
21
 
6
 
7
majnata до: korn
преди 1 година
"България ще стане по мощна ако се присъедини към еврозоната..."

Кукооо , не си ли чувал приказката , че малкото пари отиват при многото ?!
Мощна ти е диарията в главата ...
3
 
31
 
6
data до: serafima
преди 1 година
Ха , точно пък Стиглиц дето от 30 г е като навита латерна и повтаря едни и същи мантри - няма нужда . А отностно ЕЗ - естественно че трябва да се присъеденим възможно най-бързо по простият факт ,че в момента присъединяването ни (заради борда) е непълно и носи негативи
3
 
12
 
5
преди 1 година
Няма профилна снимка
Ако някой пусне залози дали България ще взеле в ЕЗ или не до определена дата ще стане интересно...

Още от Европа
Изваждането на лигнитните въглища от енергийния микс на ЕС трябва да е с приоритет