Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Дигитализацията на застрахователния пазар е факт още преди коронакризата

Проблемите в сектора са породени по-скоро от архаични текстове в правната рамка, твърдят експерти

Дигитализацията на застрахователния пазар е факт още преди коронакризата

Снимка: Pixabay

Дигитализацията на застрахователния пазар е факт още преди коронакризата, създалата се ситуация по-скоро промени потребителите. Около това мнение се обединиха участниците в уебинара „Дигитализация на застрахователните продукти“, който организира Investor.bg. В дискусията взеха участие едни от водещите специалисти в сектора - Кирил Бошов, главен изпълнителен директор на „Евроинс“, Николай Генчев, изпълнителен директор на „Уника България“ и Калин Радев, изпълнителен директор на „Софтуер Груп“. Отношение по темата взе и  д-р Георги Димитров, управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”

Според Калин Радев всъщност няма нови технологии на пазара в последните 6 месеца. „Използват се добрите стари нови технологии. Прогресът по дигитализацията на сектора обаче се дължи предимно на факта, че потребителите са по-готови да използват нови канали за достъп до определени услуги. И преди 2-3 години се използваше електронен подпис и различни начини за дистанционна идентификация, но не беше така масово, както в момента. Истината е почти всички ограничения, от които „страда“ пазарът, са породени от правната рамка“, обясни изпълнителният директор на „Софтуер Груп“.

Подобно мнение изрази и Кирил Бошов. По думите му в Кодекса на застраховането в момента изобилства от „архаични текстове“. За пример той посочи задължителното сключване на застрахователна полица на хартиен носител, а Радев пък добави, че дори да сключиш задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ онлайн, пак се налага да се видиш с брокера си или да се ангажираш с куриер, за да получиш и стикера, който се поставя на автомобила. 

Още по темата

От Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) отдавна настояват въпросният стикер да отпадне, тъй като вече има възможност за удостоверяване и контрол по електронен път за наличието на валидна застраховка. Нещо повече, от АБЗ изчисляват, че в момента в премията по всяка застраховка е калкулирана и цената на стикерите с единична стойност 1,40 лева за брой, като при разсрочено плащане на 4 вноски сумата нараства до 5,60 лв. Общата икономия от отпадането на стикера, свързана единствено с изработването му, се  изчислява на около 10,4 млн. лв.

По време на дискусията в студиото Николай Генчев подчерта, че именно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е най-лесна за сключване онлайн, тъй като при нея всичко е строго фиксирано. Единственото, което застрахователят определя, е цента. „В застрахователния кодекс обаче има доста остарели схващания. Например има изискване да се издава на хартия и формуляр за зелена карта. Не виждам защо това да не отпадне. В Европа масово всеки, на когото му трябва, има възможност да си го разпечата на принтера вкъщи“, посочи изпълнителеният директор на „Уника България“.

Относно дигитализацията на сектора той добави, че тези процеси са започнали отдавна, коронакризата просто ги ускори. „Изведнъж се оказа, че огромна част от работата може да се върши дистанционно. Тук вече говорим за ликвидация на щети, огледи, администриране на договори. Оказа се, че няма нужда от хартия и физически контакт. Действително все още значителна част от продуктите са свързани, все още са базирани на работа с посредници, но за масовите застраховки няма никаква пречка да се сключват лесно и бързо дигитално. Дано извлечем поуките от последните месеци и да бъдем по-гъвкави и да използваме максимално капацитета на технологиите. Много е важно, след като нещата се успокоят, да не се върнем към предишния начин на работа в офиса и добре познатите тромави процедури“, обясни Генчев. Той разкри, че в „Уника“ вече 80-90% от огледите на щети по автомобилите се правят от самите клиенти. Преди година тази практика се е прилагала само при 15-20% от случаите, а сега е масово. „Всичко опира до доверието – да се довериш на клиента, че може да се справи със задачата на вещото лице и ще бъде коректен. Оказа се, че клиентите се справят отлично и вече всеки може да си снима щетите с телефона, да ги изпрати на застрахователя си и да се разберат за останалите детайли“, каза още той и подчерта, че в момента не се дигитализират толкова самите продукти, колкото самите канали за дистрибуцията им.

Кирил Бошов, главният изпълнителен директор на „Евроинс“, коментира, че в момента цяло едно ново поколение расте чрез телефоните си и различни други „умни“ устройства. Той прогнозира, че драстично ще се увеличат продажбите именно през дигитални канали, което пък ще повиши директните продажби. Той обаче отбеляза, че и преди коронавируса над 40% от продажбите на застраховки са ставал и дигитално. Бошов също подчерта, че след кризата от 2008 г. регулациите в Европа за застрахователния пазар са били твърде затегнати, което е отнело от конкурентоспособността на компаниите, особено спрямо дружествата в САЩ и Китай.

Георги Димитров, управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”, обърна внимание, че в момента се наблюдава промяна на процесите. „Нещата не опират само до желание на дадена компания. Нужни са технологични решения, обезпечаване, логистика и дори обучения за работа в новата среда. Това предполага влагането на допълнителни ресурси за обезпечаване на работата в дигитална среда“, уточни той. По думите му COVID-19 постави всички играчи в таква ситуация, че компаниите трябваше да ускорят плановете си. „Вече няма връщане назад, вече е ясно, че това е пътят, а дигитализацията ускорява процесите и понижава цената“, каза още той.

Калин Радев обаче посочи, че е нужно да се обърне внимание на регулациите при защита на личните данни. По думите му там трябва да се търси добър баланс между всички регулации и в същото време да има свобода на застрахователите да работят по-дигитнално.

В заключение участниците в дискусията се обединиха около тезата, че колкото и да е голям даден бизнес, той не е толкова голям, за да може че да обслужи такива кризи като сегашната и е нужно да се помисли за създаването на гаранционни механзим, така че такива кризи да се решават по-бързо. Кирил Бовов даде за пример създаването на гаранционене фонд за туристическия сектор.

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
ИПИ: Накъде след ударното повишаване на учителските заплати?