Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Пазарът на труда удари таван

Инертните политики по заетостта, които залагат на субсидирана заетост вместо на повишаване на квалификацията, ще продължат да пречат на по-нататъшна експанзия

ИПИ: Пазарът на труда удари таван

Снимка: Архив Ройтерс

Публикуваните през тази седмица данни на НСИ потвърждават опасенията за забавяне на експанзията на пазара на труда през 2018 г. След невиждания от годините преди кризата ръст на работните места със 154 хиляди през третото тримесечие на 2017 г., регистрираният от статистиката спад на годишна база през третото тримесечие на 2018 г. беше в известна степен очакван.

Още по темата

Въпреки че това е всъщност второ поредно тримесечие на намаляване на броя на заетите на годишна база, заетостта продължава да нараства заради изпреварващия спад на населението. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 години достига нов рекорд от 68,8%, но забавянето на икономиката и по-внимателният преглед на данните за пазара на труда, подсказват, че този рекорд може и да е последен за настоящия икономически цикъл, пише в анализа си Явор Алексиев от екипа на Института за пазарна икономика.

Особено притеснителни са данните за младежите, където намаляването на броя на заетите е съпътстван и от спад на заетостта, като това важи и за двете наблюдавани групи (15-25 и 15-29 години). Демографските императиви на пазара на труда се виждат и по друга линия – единствената възрастова група, при която броят на заетите всъщност се увеличава спрямо предходната година е тази на 55-64 годишните.

Близо една трета от областите в страната са регистрирали рекордна заетост през някое от тримесечията на 2018 г., като между тях освен големи области като столицата и Бургас, се нареждат и по-малки такива като Търговище и Силистра. В същото време за периода юли-септември 2018 г. спад на годишна база в коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 г. се наблюдава в 13 от 28-те области в страната, като най-значителен е той в Добрич (-10 пр. п.), Монтана (-7 пр. п.) и Ямбол (- 6 пр. п.).

Средната заплата за третото тримесечие на 2018 г. достига 1 117 лв., което представлява ръст от 7,7% на годишна база. Въпреки че темпът на нарастване остава относително добър, забавянето спрямо 2017 г. е чувствително, особено предвид продължаващия ръст на инфлацията, която от юли насам е над 3,5% на годишна база.

На секторно ниво прави впечатление продължаващата положителна тенденция при заплатите в преработващата промишленост – те нарастват по-бързо от средната заплата за страната в 16 от последните 18 тримесечия в унисон с променящата се структура на заетите в сектора. Така докато през 2012 г. средната заплата в преработващата промишленост беше 81% от средната за страната, последните данни показват значително по-високо ниво от 91%.

Годишен ръст на заплатите в преработващата промишленост и общо за икономиката (%)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Дългосрочната тенденция за увеличаване на броя на наетите в дейности с по-висока добавена стойност като автомобилопроизводството и това на електрическите съоръжения, съпътствана със спад в текстилния сектор, бута заплатите нагоре, но в същото време повишава и изискванията към квалификацията на наетите лица. На обратния полюс се намират наетите в търговията, където за трето поредно тримесечие ръст на заплатите на годишна база на практика липсва.

Всички тези данни потвърждават, че 2018 г. е чувствително по-слаба за пазара на труда от 2017 г. Положителни тенденции продължават да са налице, но наблюдаваното забавяне в българската и европейската икономики ще поставят под натиск по-нататъшната експанзия.

Рекордно ниската безработица (5% през третото тримесечие на 2018 г.) предполага нов подход към адресирането на съществуващите проблеми с недостига на труд и уменията на работната сила – подход, който за съжаление не се вижда в Бюджет 2019.

Дори напротив – инертните политики по заетостта, които продължават да залагат на субсидираната заетост вместо на повишаването на квалификацията на работната сила, означават, че текущите пречки пред по-нататъшна експанзия ще продължат да бъдат същите и занапред. На фона на намаляването на заетостта сред младежите, потвърдения в средносрочната бюджетна прогноза курс към сляпо вдигане на минималната работна заплата през следващите три години също не изглежда като особено добра идея.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
27
 
2
преди 3 седмици
Една проста сметка за следващите 10г показва, че при 100 000 напускащи пазара на труда идват нови 50 000 и ще има недостиг на около 0,5 милиона работници. От къде могат да дойдат:
- от пенсионерите - ама там вече се изчерпа ресурса. В момента пенсионерите си остават на работа
- от българите в чужбина - възможен вариант, но това означава по-високи заплати
- от чужбина - ами България не е много привлекателна с ниските заплати. Едно е да работиш в луксозен хотел на морето и поне в почивката да си изкарваш добре... друго е да дойде шивачка за 600лв в някое забутано село...
- от по-младите - реално това е неизползваният ресурс, който ще почне да се ползва. Ще почне да има работни места и за хората между 14-18г. Ама има един проблем - хората на тия години няма да търпят да ги унижават за дребни пари (както примерно правят пенсионерите)

Реално вдигането на заплатите няма алтернатива. То обаче е невъзможно, защото всички отрасли в България разчитат на по-евтиния труд. Дори и ИТ секторът разчита на ниските заплати, защото един програмист в България взима колкото един чистач в Дания...

Вдигането на заплатите няма алтернатива, но то няма и да се случи. Щом не се случи за 30г - сега за 2-3г няма да станат чудеса. Единственото решение е хората да се преквалифицират и секторите, които не могат да дават заплати да замрат.
3
 
21
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
СИСТЕМАТА НИ ИЗЦЯЛО Е СБЪРКАНА.

ОТГОВОРНИ ПОЗИЦИИ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ СА ХРАНИЛКА НА МНОГО ЗАЕМАЩИ ГИ ПЕНСИОНЕРИ.

Да не говорим за НЕЖЕЛАНИТО за предаване на ОПИТА на по младите , които отчаяни от ситуацията се превръщат в работна ръка на ДРУГИ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ.

ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ОГРОМНИЯ БЮРОКРАТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ , който тежи като воденичен камък на ДАНЪКОПЛАТЕЦА , и който вече точи вилици и ножове за да разпредели като БОНУСИ ЕДНИ ДВА МИЛИАРДА БЮДЖЕТЕН ИЗЛИШЪК.

У НАС НЕ СЕ СЪЗДАВА ИКОНОМИКА , А САМО БЮРОКРАЦИЯ раждаща корупция и спъваща прогреса.

КАРАЙТЕ Я ВСЕ ТАКА.
ИДВА ВРЕМЕ ДА НЯМА КОЙ ДА НИ ПОГРЕБЕ.

Още от Икономика и политика
Ананиев: Бъдещата детска болница няма да бъде търговско дружество