Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Предложените промени на ДДС не са ефективна социална мярка

Няма достатъчно аргументи за връзката между исканите изменения в ДДС за храните и лекарствата и постигането на целите, посочва Лъчезар Богданов от ИПИ

ИПИ: Предложените промени на ДДС не са ефективна социална мярка

Снимка: Pixabay

Народни представители от БСП предложиха намалени ставки за облагането с ДДС - 5% за избрани хранителни продукти и 9% за лекарства, заплащани от НЗОК, медицински изделия и диетични храни за медицински цели. Вносителите предлагат и повишаване на прага за задължителна регистрация от 50 на 100 хил. лева. Макар проектът да е придружен с мотиви и оценка на въздействието, текстовете са кратки и по-скоро декларативни. Не са формулирани ясни цели и не е изготвен социално-икономически анализ, аргументиращ  връзката между предложените изменения и постигането на целите, пише Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Заявените мотиви, а и изказвания на политици, подкрепящи идеята, са насочени към повишаване на покупателната сила на домакинствата, предполагаемо – на тези с по-ниски доходи. Има очакване и за насърчаване на вътрешното потребление като цяло. Мярката се представя като възможен и желан инструмент за социална политика. Допускането за намаление на крайните цени в резултат от промените в данъчните ставки е ключова хипотеза за реализирането на посочените цели.

При оценка на ефектите от конкретния законопроект, както и общо по философията на подобна посока на реформа на данъчната система, трябва да се имат предвид поне следните икономически закономерности, представени накратко тук.

Още по темата

Данъчната система трябва да се разглежда в цялост и да се отчита въздействието на структурата на облагане върху икономическото развитие. Решението за промяна на относителната тежест на един данък за сметка на друг въздейства върху стимулите на бизнеса и домакинствата, променя поведението, насърчава едни житейски и икономически избори и обезсърчава други. Данъчната система на една страна следва да е съобразена с дългосрочните предизвикателствата пред факторите за нарастване на производителността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната икономика, както и данъчните политики на страни, които са регионален или международен конкурент за привличане на инвестиции. България и страните от Централна и Източна Европа се стремят към догонване на по-богатите икономики в съюза и затова се опитват да изградят и прилагат данъчна политика, която да насърчава спестявания, предприемачество, инвестиции, труд, и в по-малка степен – текущо потребление. Допълнително следва да се отчита, че подобна структура на данъчното облагане е по-адекватна за малки отворени икономики, в които международната размяна на стоки и услуги има значителна роля.

С увеличаването на сложността и въвеждането на разнообразни данъчни изключения и специални режими нараства и възможността за избягване на облагането, а политическата динамика логично създава постоянен натиск за нови и нови преференции. От друга страна, трябва да се имат предвид и разходите на самата приходна администрация по прилагане на закона и предотвратяване на измами. Не е учудващо, че десетилетия на изследвания и анализи от ОИСР и МВФ потвърждават, че ДДС е ефективен там, където основата е максимално широка и се прилага единна ставка.

Намаление на данъчната тежест винаги трябва да е в политическия дневен ред, но икономическата логика диктува то да започне от онези данъци, които въздействат в най-голяма степен на инвестиции, потребление, труд и изобщо, на стопанските решения. Идеите за преференциално третиране на потреблението на определени стоки трябва да се сравнят (поне) с намаление на осигурителните вноски, облагане на корпоративните печалби и дивиденти, а също и с намаляване на стандартната ставка на данъка върху добавената стойност.

За пореден път се дават откъслечни примери с други страни с намалени ставки, без анализ на ефектите и за публичните финанси в тези страни и дори без да се споменат ключови характеристики на данъчната тежест там. От страните в Централна и Източна Европа, които прилагат диференцирана ставка за някои храни и/или лекарства, само една има по-ниска стандартна ставка и една – същата като България. Всички останали облагат с по-висока тежест както невключените в групата за намалена ставка хранителни продукти, така и всички останали стоки и услуги.

Има като че ли пълна увереност, че по-ниската ставка ще се пренесе автоматично в по-ниска цена на стоките за потребителите. Очакваната промяна на цената на една стока при намаление на данъчната ставка зависи най-общо от два фактора: еластичността на търсенето, от една страна, и пазарната структура, наличието на конкуренция и еластичност на предлагането, от друга. Може да се твърди с голяма доза увереност, че ефектът ще бъде „споделен“ между потребители, търговци и доставчици, като крайната цена няма да спадне с целия размер на намаления данък. Следва да се отбележи също, че в Словакия през 2016 г. и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни продукти. Задълбочен анализ на ефектите все още не е направен, но незабавните резултати, измерени през промяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни - цените спадат с между 25 и 50% от намалението в данъчната ставка.

Използването на мерки за въздействие върху цените, независимо дали става въпрос за административно контролиране или чрез промяна в ДДС, не може да постигне ефект само за определени социални групи. По-ниските цени са за всички потребители, независимо от размера на дохода -  от подобни мерки се възползват както най-бедните, така и най-богатите. Хората с високи доходи потребяват повече в абсолютно изражение. Така например, в десетте процента домакинства с най-високи доходи разходите за потребление на хранителни продукти са 3,4 пъти по-високи от тези в десетте процента с най-ниски доходи; при лекарствата и здравните услуги разликата е 3,3 пъти, по данни на НСИ. Ако разгледаме доходите и потреблението на двадесетте процента най-бедни, то общият ефект от очакваните по-ниски цени е минимален. Отчитайки потреблението на основните хранителни продукти средно на лице в тези подоходни групи, мярката ще „спести“ около 3 до 3,50 лева на човек на месец. Това означава, че при значително по-нисък общ фискален ефект може да се насочват по-високи социални трансфери към конкретни уязвими групи. Така се прилага общия принцип във фискалната политика за провеждане на социално подпомагане през бюджетните разходи, а не през данъчната система.

По отношение на лекарствените продукти следва да се отбележи, че промяната има неутрален нетен ефект върху публичните финанси по отношение на разходите, финансирани от НЗОК. Доколкото и в момента ценообразуването за тези лекарства е регулирано и непазарно, няма причина да се счита, че различната данъчна ставка ще промени възможността на министерството или касата да влияят на цените.

В заключение, предложението ще промени данъчната система по начин, който не е благоприятства икономическия растеж, инвестициите и заетостта в дългосрочен план. Същевременно, потенциалният социален ефект за домакинствата с ниски доходи е минимален, като би могъл да се постигне много по-ефективно чрез насочени социални трансфери и други мерки за икономическо и социално включване.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
АБВ ще настоява за мораториум върху сделката за изтребителите