Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Ефектите на плоския данък върху доходите

По-широката база и ниската ставка водят и до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, пише Петър Ганев

Ефектите на плоския данък върху доходите

Снимка: Pixabay

Въвеждането на плоския данък върху доходите в България неизбежно следва да се постави и върху по-широката плоскост на облагането върху труда, тъй като данъците и осигуровките, които се отчисляват от работната заплата, на практика работят в една и съща посока – тежест върху труда, и съответно се влияят един от друг, що се касае до оценката на различни икономически ефекти. Достатъчно е да отбележим, че данъкът върху доходите се плаща, след като са отчислени осигуровките на работника, което означава, че приходите директно се влияят от фактори като размер на осигурителни вноски, разпределение между работник и работодател и стимули в осигурителната система за показване на пълните доходи.

В настоящия текст* ще разгледаме развитието на облагането на труда в България с фокус върху навечерието на въвеждането на плоския данък, разглеждайки данъчната тежест за средния работник и ефекта върху разполагаемия доход на работниците с най-ниски заплати, ще проверим динамиката в приходната част, пречупена през осигурителните приходи, и накрая ще коментираме динамичните ефекти по отношение на сивата икономика и ръста на заплатите.

Данъчно-осигурителна тежест през годините

Ще разгледаме данъчно-осигурителната тежест върху труда, като сравним всички отчисления от брутната работна заплата – вноски на работодател, вноски на работник и подоходен данък на работник, и ги съпоставим с разходите за труд. Това е методологически правилният начин да се изчисли данъчната тежест върху труда, тъй като в случая се разглеждат пълните трудови разходи за работодателя. Подобен е подходът и на НСИ при изчисление на структурните индикатори „данъчна тежест върху разходите за труд" и „нетни заплати". Поради различните ставки и наличието на необлагаем минимум преди 2008 г. това съпоставяне ще направим за примерни нива на работна заплата – най-често при получаване на средна работна заплата.

Установяването на стабилен модел на социално осигуряване в България се случва през 2000–2001 г. През 2000 г. се създават различните фондове в НОИ и се обособява вноската за здравно осигуряване, а през 2001 г. (след една стъпка на намаляване на вноската за пенсия) се стабилизират и отчисленията за осигуровки от брутната заплата. На практика в периода 2001–2005 г. имаме непроменени осигурителни вноски, като единствените промени са поетапното пренасочване на вноски за пенсия от НОИ към частен пенсионен фонд (2 процентни пункта през 2002 г. и още 1 – през 2004 г.) и постепенното прехвърляне на вноски от работодателя към работника. В същия период подоходното облагане остава с непроменена структура (4 стъпки с необлагаем минимум), като постепенно ставките се намаляват, а необлагаемият минимум се покачва ритмично. Данъчно-осигурителната тежест върху разходите за труд, изчислена за средния работник, се свива съвсем леко и остава почти непроменена в периода 2001–2005 г. в рамките на около 40%.

Намаляването на ставките на подоходния данък обаче води до по-ниска тежест на подоходното облагане върху труда, което понижава постъпленията – приходите от подоходни данъци, съпоставени спрямо БВП, постепенно се свиват от 3,4% през 2001 г. до 2,7% през 2005 г. В абсолютен размер приходите от подоходно облагане са сравнително стабилни в рамките на 1,1–1,2  млрд. лв. В общи линии това е период, в който общата данъчна тежест се свива символично и съответно няма ясно видими динамични ефекти по отношение на приходите от известното намаление на подоходния данък.

Друг ключов момент е през 2006 г., тъй като тогава се наблюдава по-сериозно намаление на осигуровките (вноските за пенсия), както и сериозно покачване на необлагаемия минимум, което автоматично смъква данъчната тежест – до около 36–37% от общите разходи за труд. През 2006 г. необлагаемият минимум е покачен с 38%, като достига 50% от средната заплата в страната – на практика това е с 13% над минималната работна заплата през 2006 г. Това означава, че всеки, който получава до 50% от средната работна заплата, не заплаща подоходен данък. Именно в този период на най-силно социална прогресивност (прагът за хората, които не плащат, е най-висок) приходите от подоходния данък са и най-ниски – 2,5% от БВП през 2006 г. Това е разбираемо, тъй като базата е максимално стеснена и съответно приходите са по-ниски.

Следващият важен период е 2008–2009 г., когато са последните значителни промени в данъчно-осигурителното бреме. Въвеждането на плоския данък през 2008 г. променя дълбоко подоходното облагане. Отпадат различните ставки и се премахва необлагаемият минимум, което разширява максимално базата. В същото време са намалени и осигуровките – предимно вноските за безработица. През 2009 г. следва ново намаление на осигурителните вноски (за пенсия), което в крайна сметка води до това, че данъчно-осигурителното бреме през 2008 и 2009 г. се смъква с още 3 процентни пункта до около 33–34% от общите разходи за труд.

В периода след 2008–2009 г. тежестта върху труда остава сравнително стабилна, като по отношение на подоходното облагане не се правят промени. През 2010 г. има леко намаляване на осигуровките, което се компенсира година по-късно, като през 2011 г. се установява тежест върху труда от 33,6%. С други думи,около 1/3 от разходите за труд са насочени към данъци и осигуровки. В периода 2011–2015 г. приходите от подоходните данъци постепенно се увеличават и достигат до обичайните си нива от малко над 3% от БВП (2,7 млрд. лв., или 3,2% от БВП през 2015 г.). На практика спрямо 2001–2002 г. имаме намаление на тежестта върху разходите за труд с около 6–7 процентни пункта.

Непосредствен ефект от плоския данък върху разполагаемия доход

Ако разгледаме работник, който получава средна работна заплата за страната, то въвеждането на плоския данък не води до чувствително по-ниска данъчна тежест – причината е в това, че в годините преди въвеждането на плоския данък половината доход на това лице не се е облагало с подоходен данък. Премахването на необлагаемия минимум в случая се компенсира с намалението на ставките – тежестта на подоходния данък върху брутната заплата остава в рамките на 8–9%. В същото време обаче се наблюдават сериозни динамични ефекти както по отношение на данъчно-осигурителните приходи, така и по отношение на заплатите, като средната работна заплата се покачва рекордно с 27% при номинален ръст на икономиката от 14% през 2008 г. С други думи, разполагаемият доход на средния работник чувствително се е покачил.

 


Последни новини

Коментари (15)

   1| 2    
3
 
4
 
15
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
При намаление с около 14% на най-високата данъчна ставка и среден растеж около 3.15% годишно, нещо гнило има в плоския данък.
1
 
5
 
14
honaniga до: Чесмир
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Чесмире,
Постарах се да прочета коментарите ти.
Защо не попиташ твоите съратници, защо изгониха 3 милиона млади и доста качествени българи , пък тогава прави пак сметки ако тези хора си бяха в родината си и им се беше дало възможност да се развиват като в нормалните държави.
0
 
0
 
13
преди 4 месеца
https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=gc_tax_totl_gd_zs&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE:VEN:CUB:CHL:ROM:RUS:AUT:DEU&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false
0
 
0
 
12
преди 4 месеца
https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE:VEN:CUB:CHL:ROM:RUS:AUT:DEU&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false
0
 
0
 
11
преди 4 месеца
http://www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/share_world_fdi/ http://www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Capital_investment/

Още от Анализи
Доходите в столицата се увеличават над четири пъти за 15 години