Европа има нужда от надзор над малките банки по германски образец

Германската банкова система далеч не е модел за подражание за останалата част от Европа. По време на финансовата криза властите в Берлин заделиха стотици милиарди евро за спасяване на банките си. От гиганта Deutsche Bank до много, по-малки спестовни банки, все още има предостатъчно кредитори, които изпитват затруднения заради ниските печалби, коментира Фердинандо Джулиано в материал за Bloomberg.

И все пак в известен смисъл германската банкова система може да научи останалата част от Европа на прозрачност. Миналата седмица централната банка Бундесбанк и службата за финансов надзор публикуваха резултатите от стрестестовете на по-малките банки. Това ниво на прозрачност е уникално сред най-големите икономики в еворозоната и трябва да бъде пример.

Откакто банковият съюз влезе в сила през 2014 г., кредиторите в еврозоната са обект на два типа надзор в зависимост от размера си. По-големите банки се следят от Единния надзорен механизъм (Single Supervisory Mechanism), а по-малките са обект единствено на контрол от страна на националните регулатори. Те могат да подхождат по редица различни начини, макар че и европейските механизми могат да решат да поемат директен контрол, ако сметнат за необходимо. 

Резултатите от стрес тестовете на малките германски банки показаха, че 68 от общо 1 555 биха се провалили при сценарий с продължително време ниски лихви или пък рязко поскъпване на кредититрането. Подобни тестове в Германия имаше през 2013 и 2015 г. и това ниво на детайлност не може да се види при никоя друга голяма централна банка.

В Германия има повече банки под прекия надзор над регулаторите, така че вероятно е естествено да упражнява по-строг контрол. Освен това не бива да се смята, че други централни банки не се интересуват какво става с по-малките банки, но в повечето случаи те не публикуват резултатите. Стрес тестовете може и да не са най-добрият начин за разбиране какво се случва в този сегмент. Понякога този процес може да е изключително бюрократичен и да представлява излишно бреме за местните кредитори. Централните банки може да предпочетат друг подход в зависимост от своите наблюдения.

И все пак във време, когато пазарите са все по-загрижени за това какво се случва с балансите на европейските банки, повече прозрачност трябва да е добре дошла. Това е особено важно за по-малките банки, които не се следят от пазарите и къде управлението може да е по-некачествено. В много случаи проблемите в тези банки може да посеят семената на по-голяма криза.

Европа има да извърви дълъг път, преди да се справи със слабостта в банките. Но все още има много големи различия в това, как регулаторите гледат на по-малките кредитори и Германия е добър пример, заключава Джулиано.