Разрастващото се източно крило на еврозоната иска място на върха на ЕЦБ

Източна Европа предприема най-силната си досега кампания, за да си осигури място на върха в Европейската централна банка (ЕЦБ), пише Bloomberg.

Кандидати от Естония, Латвия и Хърватия са сред претендентите да наследят заместник-председателя на финансовата институция Луис де Гиндос, чийто мандат изтича през май. Дори и да не успеят, до края на 2027 г. ще бъдат освободени още три места в шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ.

Има сериозни аргументи за назначаване на представител от региона. Влизането на България в еврозоната на 1 януари означава, че една трета от 21-те членки на валутния съюз вече са от бившите комунистически източни страни - дял, който според мнозина заслужава по-силно представителство в най-влиятелния орган за вземане на решения в ЕЦБ.

Но пътят няма да е лесен. Западна Европа запазва значително по-голяма икономическа тежест, а липсата на обединение около един кандидат може да разпилее подкрепата между страните, които вземат решението. Допълнително предизвикателство е гуверньорът на Финландската централна банка Оли Рен - бивш еврокомисар, смятан за много силен кандидат за поста на заместник-председател. В надпреварата участва и Марио Сентену от Португалия.

Въпреки това, почти две десетилетия след като еврото започна разширяването си на изток, подкрепата за по-широко представителство във Франкфурт расте. Това би добавило още един слой към деликатната формула, която обикновено определя избора на ръководството на ЕЦБ - баланс между големи и малки държави, между половете и между различните виждания за паричната политика.

„Всяка държава има равен глас в Управителния съвет, така че е логично да има баланс и на най-високите позиции“, казва Атанас Пеканов, икономист във Виенския институт Wifo и бивш вицепремиер на България, пред Bloomberg. „В този смисъл би било добре да има представител от Източна Европа“, добавя той.

Постигането на тази цел би било още една стъпка в интеграционния процес, започнал с краха на комунизма и ускорил се с разширяването на Европейския съюз (ЕС) от 2004 г. насам. Три години по-късно Словения прие еврото, последвана от Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия и България.

Това би било и признание за икономическите постижения на региона - още по-впечатляващи на фона на близостта до войната на Русия в Украйна.

Словенският финансов министър Клемен Бощянчич смята, че Източна Европа е била „пренебрегвана“ не само при попълването на ръководството на ЕЦБ, но и в други структури на ЕС. Темата е и във фокуса на Европейския парламент (ЕП), който интервюира кандидатите за Изпълнителния съвет на ЕЦБ и може да забави процедурата, макар и без право на вето.

Людовит Одор, бивш премиер на Словакия и настоящ член на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, заяви, че страните от Централна и Източна Европа са „ясно недостатъчно представени“.

„Подкрепям по-географски балансиран Изпълнителен съвет“, казва той. „Но компетентността е най-важният критерий.“

Най-близо до място в Изпълнителния съвет Източна Европа беше през 2020 г., когато бившият управител на Словенската централна банка Бощян Язбец загуби със съвсем малко от нидерландеца Франк Елдерсон.

Други представители на региона обаче са постигнали успехи в Брюксел и извън него: латвиецът Валдис Домбровскис е еврокомисар от 2014 г., естонката Кая Калас в момента е върховен представител на ЕС по външните работи, а българката Кристалина Георгиева ръководи Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон.

Въпреки това липсата на по-широко представителство остава повод за напрежение. Доклад на European Democracy Consulting от 2024 г. показва, че ситуацията дори се е влошила през предходните три години, като западноевропейските представители са затвърдили доминацията си в институциите.

Напредъкът е бил възпрепятстван и от скандали, уронващи имиджа на части от региона - случаи на пране на пари в балтийските държави, както и осъдителни присъди за подкупи срещу управители на централните банки на Латвия и Словакия. Последните протести, довели до свалянето на българското правителство, също напомнят за политическата нестабилност.

И макар броят на източноевропейските страни в еврозоната да нарасна, икономическата им тежест остава сравнително скромна. Седемте държави от региона, които са част от валутния съюз, формират под 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), в сравнение с над 70% за Германия, Франция, Италия и Испания взети заедно.

Това може да се окаже сериозна пречка. Най-големите икономики традиционно настояват за представителство в ръководството на ЕЦБ и ако не променят позицията си, повечето от предстоящите свободни места ще трябва да бъдат разпределени именно между тях.

„Ще става все по-трудно да се удовлетворят исканията на всички“, казва Шахин Вале, старши асоцииран сътрудник в Германския съвет за външни отношения.

Въпреки това Вале смята, че този път кандидат от Източна Европа има реален шанс, като гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич се очертава като „водещ претендент“ пред латвиеца Мартинс Казакс и естонеца Мадис Мюлер.

Според него Вуйчич е „вероятно най-добре позиционираният да представлява интересите на региона“, преди крайния срок на 9 януари за издигане на кандидатурите за заместник-председател. Решение може да последва още около 10 дни по-късно.