Как и кога водещите централни банки в света ще свият балансите си?

След като се потопиха в непознатите територии на количествените облекчения, водещите централни банки по света започват да планират как ще преминат през непознатите територии на затягането на паричната политика, пише Bloomberg.

Заедно балансите на Федералния резерв на САЩ, на Европейската и на Японската централна банка възлизат на около 13 трилиона долара, което повече от икономиката на Китай или на еврозоната.

Бившият председател на Фед Бен Бернанке, чиято неясна реторика за затягане на паричната политика през 2013 г. доведе до разпродажби на рискови активи, призоваваше за предварителна стратегия за свиване на баланса. Стенли Фишер, който е зам.-председател на Фед, не очаква повторение на пазарното напрежение от 2013 г. По думите му обаче и най-добре обмислените планове на централните банки биха се провалили бързо, ако пазарът не може да приеме свиването на мащабните количествени облекчения.

„Нали знаете какво казват за планинарството? Че спускането винаги е по-опасно от изкачването“, казва Стивън Джен, главен изпълнителен директор на хедж фонда Eurizon SLJ Capital. „Свиването на баланса ще е спускането“, посочва той. 

Редица икономисти и инвеститори все по-задълбочено анализират евентуалните последици от свиването на баланса, след като миналия месец стенограмата от последното заседание на Фед показа, че централните банкери биха искали този процес да започне тази година.

Японската централна банка (ЯЦБ) е далеч от свиване на баланса си, но управителят Харухико Курода каза, че това ще е една от задачите пред регулатора, когато слага края на политиките си за облекчения. Това обаче ще се случи, когато инфлацията достигне 2%, което се очаква през април 2018 г.

Балансът на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължава да расте поне до края на тази година и едва ли ще се свие, преди банката да сложи край на програмата за изкупуване на активи.

Ключов въпрос е как високо задлъжнялата глобална икономика може да се справи с нарастващите лихви, които ще са резултат от намаляването на стимулите. С намаляването на баланса регулаторите ще окажат натиск в посока разпродажби на дългосрочни облигации и на практика ще оскъпят финансирането на дълговете.

Накратко, няма да е лесно, коментира Bloomberg.

“На практика Комисията по парична политика вероятно ще трябва да определи подходящото ниво на баланса въз основа на опит и наблюдение на това, как функционира пазарът в среда на свиващ се баланс”, коментира Дейвид Мерикъл, икономист в Goldman Sachs.

И трите централни банки използват държавните облигации като основен път за парична експанзия. Фед също акумулира близо една четвърт от ипотечните облигации, емитирани от агенции, свързани с правителството, през последната година. Програмите са станали толкова разнообразни, че ЕЦБ е купувала облигации на компания, производител на кисело мляко, а ЯЦБ чрез ETF-и е купувала акции на най-големият производител на соев сос в Япония.

Фед планира да започне свиването на баланса си, като спре реинвестициите в облигации с наближаващ матуритет. През 2018 г. е падежът на облигации на стойност 426 млрд. долара, а през 2019 г. - на ценни книжа на стойност 357 млрд. долара. „Ако Фед свие реинвестициите, пазарът ще трябва да намери начин да обсорбира допълнителното предлагане“, коментират анализаторите от Societe Generale.

Основна неизвестна са потенциалните рокади в борда на Фед, които презиндетът Доналд Тръмп може да предприеме. Мандатът на председателя Джанет Йелън изтича през февруари 2018 г., а три места в борда са отворени за номинации, администрацията на Тръмп може да влияе на стратегията за баланса на Фед. 

„Реакцията на пазарите също може да повлияе на перспективата пред целевото ниво на лихвените проценти“, коментира Джоузеф Лаворня, главен икономист за САЩ в Deutsche Bank Securities. По думите му през 2013 г., по време на пазарната нестабилност, доходността по 10-годишните държавни облигации скочи от 1,6% до над 3%, преди Бернанке да сигнализира свиване на изкупуването на облигации.

„Фед ще се опита да избегне повтаряне на пазарната нестабилност като внимателно подготви пазарите, преди да започне да намалява баланса си“, посочва Лаворня.

Колкото до еврозоната, когато се стигне до свиване на баланса, вероятно няма да има толкова голям дебат, тъй като преди кризата той вече беше доста по-голям спрямо размера на икономиката като цяло, в сравнение с Фед. Това се дължи на факта, че ЕЦБ има по-голяма роля за редовно предоставяне на ликвидност на банките.

Последиците от свиването на плана за стимули на ЕЦБ може да се разпрострат и извън Европа и това подчертава потенциалните непредвидени последици от нетрадиционната парична политика. Европейските инвеститори изтеглиха средства от еврозоната с рекорден темп, за да избягат от отрицателните лихви.

Голяма част от тези средства отидоха към държавните облигации. Така американският дългов пазар може да се изправи пред двоен удар, защото и Фед, и ЕЦБ ще свиват баланса си.

Що се отнася до Япония, където съвременните количествени облекчения започнаха през 2001 г., балансът изглежда ще продължава да расте предвид темпа от 80 трил. йени (737 млрд. долара) годишно. Тъй като регулаторите там приеха специфична стратегия за контролиране на кривата на доходността по облигациите, вероятността за голяма волатилност е малка, коментира Bloomberg.

По-големият риск за инвеститорите е свиването на покупките на акции и на инвестиционни фондове за недвижими имоти, където ЯЦБ е ключов играч.

„Централните банки трябва да са много внимателни, когато започват да свиват балансите си“, казва Шейн Оливър, директор на звеното за инвестиционни стратегии в AMP Capital Investors в Сидни. „Те трябва да потвърдят, че това ще зависи от продължаващото икономическо възстановяване, че ще е постепенно и че на понякога това може да играе ролята на заместител на повишение в лихвените проценти“, допълва той.