Може би една от най-големите промени в държавните финанси следващата година е в пенсионно-осигурителната система и съответно бюджета на държавното обществено осигуряване. Там промените са в две основни насоки – вдигане на осигуровките и паралелно повишаване на пенсиите. Всъщност тези промени бяха заложени с промени в Кодекса за социално осигуряване още миналата година, но влизат в сила от началото на 2017 г. Това налага и тяхното остойностяване в закона за бюджета на ДОО за 2017 г.
Накратко, дефицитът в НОИ, т.е. трансферът от държавния бюджет, следващата година ще е по-нисък с 386 млн. лева спрямо последните прогнози за 2016 г. Тази година трансферите се очаква да достигнат 5 110,0 млн. лева, а догодина да се свият до 4 723,6 млн. лева. Свиването на дефицита идва изцяло от по-високите осигуровки и е въпреки увеличените разходи за пенсии. Т.е. това подобрение на дефицита щеше да е по-голямо, ако се вдигаха само осигуровките, а не се правеха и паралелни промени в начина на изчисление на пенсиите, които повишават разходите. Между другото, за първи път от години дефицитът в НОИ се очаква да падне под 50% от разходите през 2017 г. и да достигне около 46%.
Въпросите, обаче, са два, пише в анализ Десислава Николова от ИПИ.
-
дали тази статична сметка ще се сбъдне или по-високата тежест ще изтласка на сиво част от работниците, като по този начин приходите от осигуровките нараснат с по-малко от очакваното;
Отговорът е: най-вероятно, предвид високата еластичност на приходите в НОИ към осигурителната тежест, т.е. високата склонност към бягство в сивата икономика при нарастване на данъците.
-
дали политиката за вдигане на осигурителните вноски решава по-някакъв начин проблема с огромния и хроничен дефицит в НОИ?
Отговорът е: не, по никакъв начин.
Тук е мястото да се отбележи и следният важен момент. Част от повишението на осигурителната тежест идва от лицата по чл. 69 от КСО (военни, полицаи и др. под.), за които пенсионната вноска се увеличава с 20 процентни пункта. Реално, тази по-висока вноска ще се поеме изцяло от бюджетите на съответните ведомства. Т.е. в крайна сметка, част от трансфера от държавния бюджет към НОИ вече няма да е за финансиране на дефицита, а под формата на по-високите вноски за тези по член 69. Де факто, обаче, става въпрос за същия паричен поток, само че с друго име.
Ако човек, обаче, се опита да разбере точно каква част от повишените приходи от осигуровки в НОИ ще се дължи на това 20 пр.п. увеличение на вноските на военни, полицаи, следователи и прочие лица по чл. 69 от КСО, тогава удря на камък. Никъде в мотивите към бюджета не става ясно колко точно допълнително приходи се очакват от тази мярка. Все пак, сравнявайки приходите на фонда „Пенсии на лицата по чл. 69” за 2016 и 2017 г., може да се направи груба сметка. А тази сметка показва, че около 120 млн. лева ще се генерират от това повишение.
Останалите около 350 млн. лева повече приходи от осигуровки в НОИ следващата година пък трябва да дойдат от повишението на осигуровките за масовата, трета категория труд с 1 процентен пункт от началото на 2017 г.
Тези 350 млн. лева всъщност са и една от най-важните промени следващата година в пенсионната система – с толкова ще се повиши изземването от работещите и работодателите за сметка на НОИ. Въпросът обаче дали резултатът си струва – вместо дефицит от 51% (както се очаква за 2016 г.), догодина дефицитът в НОИ ще е 49% от разходите. При това, очакванията за тези около 350 млн. лева повече приходи почиват на две силни допускания:
-
пазарът на труда ще запази възходящия си тренд и заетостта ще продължи да расте,
-
никой няма да премине в сивия сектор заради по-високата тежест върху труда, а ще продължи да си плаща безропотно осигуровките.
Второто е, общо взето, невероятно, а първото – все по-малко вероятно, ако се наблюдава динамиката на пазара на труда последните месеци и се отчитат увеличените рискове пред икономиката във вътрешен и международен план.
Относително малкият ефект от вдигането на осигуровките върху дефицита на НОИ се дължи на мерки за повишаване на адекватността на пенсиите, които оказват натиск върху разходната част. Най-съществената промяна е в коефициента, с който се умножава всяка година стаж при изчисляването на пенсията, който от 1,1 сега става 1,126. Този нов коефициент ще важи както за новите пенсии от 1 януари нататък, така и за актуализирането на вече отпуснатите пенсии, които следващата година няма да се актуализират по т.нар. швейцарско правило, а по този начин. Всичко това автоматично вдига разходите за пенсии с 1,3%. Актуализирането на пенсиите от 1 юли 2016 г. и ефектът от това върху първата половина на 2017 г. вдига разходите с други 1,3%. Другото, което също ще повиши разходите през 2017 г., но в по-малка степен, е естественото повишение на новите пенсии заради по-високите осигурителни доходи.
Като цяло промените в пенсионно-осигурителната система целят да закърпят бюджета на НОИ, но ефектът от тях върху дефицита в НОИ е символичен – дефицитът ще намалее от 51% тази на 49% следващата година. В същото време, част от намалението на дефицита идва от увеличение на осигуровките на военни, полицаи и др. под. професии с 20 пр. п., което реално представлява оформяне на част от трансфера от държавния бюджет към НОИ като осигуровки. Паралелно с това се вдига тежестта върху труда в реалния сектор, масовата III-та категория труд, където осигуровката за пенсия нараства с 1 процентен пункт от 2017 г. Това, заедно с поредното рязко вдигане на минималната заплата с близо 10% от началото на 2017 г. е сигурна рецепта за повече сива икономика, натиск върху заетостта и неизлезли сметки на НОИ.


Как пограничните села посрещат мигрантския поток?
Изкуствен интелект създаде първата по рода си ваксина срещу бъдещи пандемии
Азат, който пази варненския плаж от 1969 година
Доклад на ООН: Изкуственият интелект скоро може да използва повече вода, отколкото консумира човечеството
У нас има повече ветеринарни, отколкото детски лекари
У нас 35% от имотните обяви са фалшиви, дигитализацията може да изчисти пазара
Смъртоносен паразит се завръща и засяга говедовъдите в Тексас
Загубата на биоразнообразие заплашва кредитните рейтинги на държавите
Защо възходът на индийската Gen Z „Партия на хлебарките“ тревожи Моди
Милър: Израел няма думата за края на войната, част 1
Британци възродиха култовия Ford Escort XR3i
Каква трябва да бъде температурата в колата през лятото
Девет популярни автомобила продавани на загуба
За какво служи ремъкът със сърце, висящ на колата?
Новите батерии на CATL правят революция с пробег до 1600 км
Гърция измества България като ключов играч на газовия пазар
Писмо от Зеленски до Путин: това не е просто текст, а психологическо оръжие
Ген. Румен Миланов: Големият въпрос по казуса "Баба Алино" е как се осъществявало финансирането
Украйна разработва нов боеприпас за дронове с висока пробивна мощ