БНР и Музикаутор изясняват в петък спора за авторските права

Какво ще предприеме министърът на културата Вежди Рашидов, след като Музикаутор поиска тройно повишение на таксата за авторски права от Българското национално радио (БНР). Такъв въпрос са задали депутати от #ГрупаЗаНатиск, създадена от няколко народни представители, сред които депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров.

Повод за депутатското питане към Рашидов е изявлението на БНР и сочените монополни практики, с които практически се блокира работата му. 

„След необоснованото искане за трикратно увеличение на таксите от управителя на колективната схема за авторски права, стигаме до абсурда по българската обществената медия БНР вече да не звучи съвременна българска музика?! При установени от министъра данни за злоупотреби, настояваме да бъде сезиран антимонополният орган в страната за налагане на санкции от КЗК", категорични са от Гражданския съвет на РБ.

Сдружението Музикаутор управлява авторските права на композитори, автори на литературни произведения, и музикални издатели и поиска постепенно вдигане на парите, които трябва да му изплаща БНР, като настоява плащането на авторските възнаграждения да достигне до 4,4% от субсидията, която получава от бюджета националната медия.

Затова от началото на годината в ефира звучи специално подбрана музика, която е извън правата на „Музикаутор“.

На среща между БНР, Музикаутор и СЕМ в петък ще се изяснява моделът на заплащане, съобщи междувренено БНР.

Междувременно генералният директор на БНР Александър Велев е категоричен, че обществената медия не е срещу плащането на авторски права, а срещу тройното повишение на таксата, поискано от „Музикаутор“.

Той призова композитори и текстописци да предоставят своите права на БНР и обеща авторите да усетят двойно увеличение при промяна на договорите.

Велев разкри, че до ноември са проведени три срещи с Музикаутор, в които сдружението е предявило своите искания, но не се е съгласило да преосмисли своя процент.

Велев обясни, че досега БНР е плащало 1% от субсидията, като от нея се приспадат капиталовите разходи, както и  4,5% от приходите от реклама.

„В края на ноември Музикаутор поиска да прекрати договора с БНР, с аргумента да се подпише нов договор. Ние не възразяваме срещу подписването на нов договор, а срещу подписването на такива огромни суми, след което получихме нотариална покана да излъчваме музиката, чиито права се държат от „Музикаутор““, разкри Велев.  :На последната среща от 23 декември, ни предложиха 10% от приходите от реклама на БНР да се отчисли към тях“.

Генералният директор на БНР пресмята, че исканото увеличение от Музикаутор се равнява на издръжката на регионална радиостанция като Варна, което „означава, че трябва да закрием някоя радиостанция или да направим икономия от 1,2 млн. лева“.

Александър Велев уточни, че експерти на Министерството на културата работят върху възражението на БНР за предложената тарифа от Музикаутор.

София Владимирова от Съвета за електронни медии (СЕМ) посочи, че все още в медийния регулатор не е постъпило становище на Музикаутор по казуса, но заяви, че „СЕМ е длъжен да реагира, защото е засегнат общественият интерес“.

Изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров обаче е на мнение, че е коректно да се преразгледат отношенията между „Музикаутор“ и БНР, което не е правено от 2011 г. насам.

„В Европа има механизъм и частните и държавните медии са равнопоставени. Ние сме задължени да предоговаряме тарифите в Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), макар че БНР не е член на организацията.

„Единствената причина да се водят преговори е да се коригират отношенията с авторите на музиката, които сега не са честни. От 40% до над 52% се е увеличила музиката, предоставена от Музикаутор. Искаме да се утвърди модел, с който постепенно да се увеличат възнагражденията на авторите“, аргументира се той.

"Музиката, правата за която се управляват от Музикаутор, надвишава 50% от програмното време/съдържанието в ефира на БНР. Подчертаваме, че в държавите от Европейския съюз няма друго национално радио, което да заплаща толкова нисък процент от субсидията си (Румъния – 3,25%, Естония – 4,5%, Италия – 5%, Гърция – 2,2%, Испания – 3,6%, Дания – 3,5% и т.н.)", се казва в позицията на организацията.