Депутатите одобриха намаление на лихвата при просрочени задължения

Размерът на законната лихва при просрочени задължения от търговец да не надхвърля основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 8 процентни пункта. Това предвиждат приетите на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите с вносители Вили Лилков от Реформаторския блок и група народни представители.

В момента лихвата при просрочени задължения от търговец е основният лихвен процент плюс 10 процентни пункта, което я превръща от компенсираща в наказателна, обясни Лилков.

От Реформаторския блок предложиха лихвата при просрочени задължения на фирми и физически лица да бъдат намалени и диференцирани през юли. Според тях сега България е уникално изключение от останалите европейски държави и сме на първо място по високи лихви при просрочени плащания. 

Проектът е навременен най-малко и заради казуса с АЕЦ"Белене", защити поправката Петър Славов от Реформаторския блок. Той пресметна, че по този начин лихвените плащания ще бъдат намалени с поне 60 хил. лв. на ден. Депутатът подчерта обаче, че законопроектът е готвен не заради АЕЦ "Белене", а заради хората, които ежедневно се сблъскват с проблеми около забавени плащания, най-вече към мобилни оператори, топлофикации и др.

"За мен е странно, ако арбитражният съд е присъдил лихви според българския закон. Ако е така, тогава да я намалим на нула", беше коментарът на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. "Бъркаме нещата", добави тя. "Искаме да решим проблем, който трябва да се реши генерално, чрез създаване на друг, а именно намаляването на лихвата. Това би било знак към нередовните платци, например към НЗОК", каза Стоянова. 

Тази лихва е най-висока в България в сравнение с останалите държави от ЕС, отговори й Мартин Димитров.

Според лидера на ДСБ Радан Кънев компенсацията, която в случая е за кредитора, трябва да бъде близка до пазарната лихва. 

Когато длъжникът е физическо лице, лихвата по просрочия ще се начислява от основния лихвен процент плюс 4 процентни пункта, реши още парламентът.

Разграничаването на задълженията за търговците и за физическите лица ще отговори на обществените очаквания за справедливост според мотивите на авторите на проекта.

В момента лихвите по депозитите са ниски и пропуснатите ползи за кредиторите не са в размерите, в които са били преди 20 години, когато тази лихва е била фиксирана в закона, подкрепи промените Четин Казак от ДПС. Той каза и че има случаи на злоупотреби с лихвата от страна на монополните дружества. 

Вносителите предлагат още Народното събрание, а не Министерският съвет, както досега, да се произнася и определя лихвата, а разпоредбите да влязат в сила от 1 януари 2017 година.