Търси се алтернатива на тунела в Кресненското дефиле

Търси се алтернативен вариант за преминаването на магистрала „Струма” през Кресненското дефиле, освен 15-километровия тунел, който беше одобрен от Европейската комисия (ЕК). Това съобщиха на днешното заседание на обществения съвет към Министерството на регионалното развитие вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева и изпълнителният директор на Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” Асен Антов.

Захариева обясни, че ще се направи опит да се докаже, че има по-удачен вариант за преминаване през дефилето от тунела, който да е едновременно щадящ за околната среда и по-евтин. Тя предупреди обаче, че ако се намери такъв вариант, това означава и нова процедура за оценка на въздействието му върху околната среда (ОВОС).

Същевременно България е поела ангажимент пред Брюксел да изгради магистралата до 2022 г. (по правилото n+2, съгласно което евросредствата се разплащат до края на втората година след годината, в която е поет финансовият ангажимент – бел. авт.). Ако съоръжението не бъде довършено дотогава, ще изгубим европейското финансиране за цялата магистрала, включително и за лот 1, който вече е в експлоатация.

Затова продължава работата по проектирането на тунела в Кресненското дефиле. Проектът вероятно ще бъде готов до края на годината, посочи Антов.

Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” вече обяви търговете за другите два подучастъка от лот 3 на магистрала „Струма”, без този за тунела в дефилето, на който се търсят алтернативи. Антов очаква процедурите да приключат до средата на следващата година и да започне строителството.

На заседанието той обясни, че при подготовката на оценката за въздействието на околната среда на тунелното съоръжение не е направена оценка на въздействието върху околната среда от самото изграждане на съоръжението. При прокопаването на тунела ще се наложи тежко движение в дефилето, трябва да се търси начин и за депонирането на земните маси от изкопа.

Отделно е необходимо и изграждането на допълнителни пътища за обслужването на съоръжението, а териториите в региона попадат в НАТУРА 2000, като някои са резервати, т. е. възможностите за човешка дейност в региона са силно ограничени или невъзможни, коментираха Антов и Захариева.

В момента се разглежда вариант за максимално придържане към съществуващия път в дефилето, но не с магистрален габарит, а скоростен път с преминаване с максимална скорост 80 км/ч, две ленти за движение във всяка посока и без аварийни ленти.

Няколко браншови организации в строителството повдигнаха още тази година въпроса за изграждането на тунела в Кресненското дефиле. Според тях вариантът е прекалено скъп и за реализация, и за експлоатация и е необходимо да се търсят други възможности за изпълнението на трасето в този участък от магистралата.

Захариева също коментира днес, че тунелът е „колосална инвестиция” и „безкрайно скъп вариант”.

Индикативната стойност на лот 3 на „Струма”, част от който е и тунелът, е около 1,7 млрд. лева. Мотивът да се търси алтернатива е възможността да се спестят пари, които да се прехвърлят за доизграждането на магистрала „Хемус” и тунелът под Шипка, които са другите два обекта, включени в оперативна програма „Транспорт” за новия програмен период (2014-2020 г.). Лот 3 на „Струма” заема по-голям дял от финансирането за пътно строителство през новия програмен период.

Тунелът през Кресненското дефиле обаче раздели строителната гилдия. Според Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство това е най-добрият вариант за преминаване на магистралата през дефилето. Това мнение поне доскоро се поддържаше и от директора на компанията „Стратегически инфраструктурни проекти” Асен Антов.