Информацията е актуализирана с представяне на методологията на KMPG за изчиление на данъчната тежест върху индивидуалните доходи. От нея става ясно, че в изследването е взет под внимание сегментът от населението с най-високи доходи, което обяснява разминаването с данните на националната статистика. Самата методология може да видите преди таблицата с данните за всички страни, участвали в изследването.
Дебатът за това каква фискална политика трябва да водят правителствата по целия свят се засили през тази година, след като държавите, които държаха в ръцете си разрешението на икономическата криза, се превърнаха на свой ред в проблем заради голямата си задлъжнялост.
Големият публичен дълг и наличието на демографска криза в някои страни прави по-трудна задачата на правителствата да намерят допълнителни източници на приходи, с които да балансират своите бюджети.
Увеличението на данъците е едната възможност, но високите данъчни ставки в някои страни не оставят друг избор на техните правителства, освен да пристъпят към ограничаване на своите разходи.
Пример в това отношение е Хърватска, която се оказва страната с най-голямо данъчно бреме в света по отношение на ефективната ставка на подоходния данък и осигурителните вноски през 2010 г. България в същото време е сред десетте държави, където данъчната тежест за населението е най-малка,
Това показа последното проучване на KMPG, което сравнява индивидуалните подоходни данъци, както и размера на осигурителните вноски за служителите през 2010 г., в 81 страни по целия свят. Класацията е направена на база изчисления за това, каква част от годишните приходи на жител на всяка една от включените в проучването в страни, се прибира от държавата под формата на данък общ доход, както и за социално осигуряване.
Докладът показва, че България се намира на 72-ро място по големина на ефективните данъчни ставки от общо 81 страни. Единствено световен финансов център като Хонконг, данъчни убежища като Бахамските острови, и страни износителки на петрол, като Саудитска Арабия, могат да се похвалят с по-ниски преки данъци върху личните доходи, в сравнение с България.
Това, заедно с ниския корпоративния данък от 10%, би трябвало да прави страната ни по-привлекателно място за живеене и правене на бизнес. По-ниските корпоративни данъци накараха редица компании от Румъния да се регистрират в страната ни, въпреки че официална статистика все още липсва.
Общата данъчна тежест на преките данъци в България е 12%, което е по-малко в сравнение с 15-те процента за Швейцария, която е със статут на данъчен рай. Най-малки са преките данъци на Бахамските острови – общо 2%.
Проучването показва, че жителите на европейските страни като цяло плащат най-големи преки данъци. Това означава, че правителствата в Европа трябва да наблегнат на намаляването на разходите, защото нямат голяма възможност за по-нататъшно повишение на подоходния данък.
България освен това е сред страните с плосък подоходен данък, заедно с Чехия, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия. Останалите страни от Европейския съюз (ЕС) имат прогресивна данъчна ставка.
Хърватска е на челно място по данъчна тежест за населението с обща ставка на данъка общ доход (ДОД) и вноската за социално осигуряване в размер на около 54% от дохода. Унгария е на второ място с близо 49% данъчна тежест.
Сред бързо развиващите се икономики от БРИК прави впечатление, че данъчно облагане на населението в Индия е значително по-голямо в сравнение с това в Китай. В Китай ефективната данъчна тежест е 25%, докато в Индия е близо 40%. Най-малко е данъчното бреме в Русия – 13%, което го прави сходно като размер с това в България.
Класацията обаче не отчита в каква степен е развита социалната мрежа в отделните страни, което означава, че населението в някои от държавите с по-ниско данъчно облагане трябва да спестява повече, за да компенсира по-ограниченото социално осигуряване.
Сравнителното проучване на KPMG на преките данъци през последните осем години показва, че е налице тенденция на повишение на данъчните ставки. То е най-осезаемо в страните от ЕС, като Великобритания и Ирландия са с най-значително повишение на подоходните данъци през последната година.
Гърция, Португалия и Франция са други примери за повишение на данъците, докато в Исландия се връща към прогресивен подоходен данък заради големите разходи на държавата след колапса на банковата система в страната.
В същото време Дания, която през миналата година бе страната с най-висок ДОД, прибягва до намаление на ставката. По този начин правителството се надява да стимулира потреблението. В Хърватска също се отчита понижение на подоходния данък през последната година.
След европейците, най-високи данъци се плащат от жителите на азиатско-тихоокеанския регион, а Южна Америка в същото време продължава да е региона с относително ниски подоходни данъци.
След понижението на ДОД в Дания, Швеция става страната с най-голяма ставка в проучването. Шведите дължат на правителството данък върху дохода от над 56% през 2010 г. В азиатско-тихоокеанския регион първото място се пада на Япония с 50% ДОД, а в Латинска Америка Чили е на първо място с 40% ДОД.
Големи финансови центрове като Хонконг и Сингапур остават с най-ниско данъчно бреме.
От KPMG посочват, че тепърва ще си проличи кои правителства са успели да намерят правилния баланс между увеличаване на данъците и съкращаване на разходите, за да постигнат балансирани бюджети и да увеличат източниците си на доходи.
Държави като Швейцария стават по-привлекателни от всякога с данъчната си политика, особено за по-заможното население на страни като Великобритания и Исландия, където данъците се повишават. Същото все още не може да се каже за България обаче, която е потвърждение на това, че намаляването на данъците само по себе си не е достатъчно, за да се привлекат инвестиции или заможни данъкоплатци.
*Изследването на KPMG показва какъв би бил дела на ДОД и дължимите осигурителни вноски от годишния доход на лице, което получава заплащане от 100 хил. долара. По този начин е възможно да се съпостави тежестта на преките данъци в отделните страни.
В България максималният месечен размер на осигурителния доход е 2000 лв., което се равнява около 17 хил. долара годишно. Размерът на дължимата вноска за социално осигуряване е 12,1% от 17 000 долара = около 2000 хил. долара на година. При годишен доход от 100 хил. долара (числото е взето, за да може да има база за съпоставка между проучваните страни) делът на дължимата осигурителна вноска от 2 хил. долара е 2%.


Тръмп пак посегна на Гренландия: Островът трябва да е наш
Ветроходци от Бургас с дубъл в юбилейното 50-о издание на регатата „Порт Варна 2026
Млад шофьор пострада при катастрофа край Варна
Един загина, а двама пострадаха при пожари за денонощие у нас
Цените на петрола скочиха рязко след поредния рунд атаки между САЩ и Иран
Пазарът на риба в България расте, огромна част от улова се изнася в Европа и Азия
Възрастните хора са актив за икономиката, в ОАЕ вече има агенция за дълголетието
Безплатното електричество е пътят към енергийно изобилие
AI няма да върне ерата на бърз растеж, предупреди Нобелов лауерат
Майкъл Бъри може да се окаже прав за производителите на чипове памет
Колите на старо поевтиняват, но не всички
Малката G-Class няма да се прави в Германия
Още една система вече е задължителна за всяка нова кола
Карбонът в суперколите е кошмар за инженерите
Новата Dacia Striker: 17 ключови факта
Куче герой: Хъски спаси дете от агресивна мечка (ВИДЕО)
Парламентът преизбра Антоан Гечев за шеф на "Разузнаване"-то
Наложиха възбрана на имотите на Олег Невзоров заради дело, свързано с "Баба Алино"
България: Сигурността на НАТО и Близкия изток вече са неразривно свързани
Българските води сред най-чистите в Европа: Безопасни са на 95%


преди 15 години Абе, от това изследване като че ли по-скоро могат да се правят изводи относно колко дясна или лява е данъчната политика в тези страни. Е, изводът е че нашата е ултрадясна! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години "Изследването на KPMG показва какъв би бил дела на ДОД и дължимите осигурителни вноски от годишния доход на лице, което получава заплащане от 100 хил. долара. По този начин е възможно да се съпостави тежестта на преките данъци в отделните страни."По този начин изчислена данъчната тежест за България може и да е вярно но е безполезно - какъв дял от работещите получават и плащат данъци върху тази сума в България, Казахстан или Колумбия и какъв дял да речем в САЩ. Очевидно, че никакви изводи не можем да си направим за общата данъчна тежест върху работещите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години добре де, пак не е вярно. федералния данък в САЩ на 100,000 е 19%, отделно има щатски с 2-3 изключения. някой начинаещ стажант в KPMG много се е напъвал и пак се е получило нещо кафяво и ***.на човек, който не може да си сметне личните данъци като си гледа извлечението, може ли да разчитаме да сметне колко би плащал някой с доход 100,000 в 81 различни страни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години В общата данъчна тежест трябва да се включи и вноската за ДОО,която плащат работодателите и самоосигуряващите се,защото в БГ то си е данък.Едва ли много хора ще могат изобщо да се възползват от тези вноски и да получават пенсия.Така изчислено,като се вземе предвид и мин. осигурителни доходи,в някои случаи може да се получи,че данъчната тежест е над 100%...то за това и секторът на сивата икономика е голям. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Здравейте!Внесохме уточнение в материала, което показва по какъв начин е изчислена тежестта на преките данъци (ДОД и осигурителни вноски) на населението във всяка отделна страна. От него се разбира, защото за България е посочен дял от осигурителните вноски от дохода от само 2%.Поздрави,Гергана отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Libor, съгласен съм. Единственият меродавен критерий може да е отношението Бюджетни приходи/БВП. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Изследването на КПМГ си е вярно, но вижте каква условност има, която е посочена в доклада:"For ease of comparison, we have again concentrated on the highest rates ofpersonal income tax payable to central governments in each country..."т.е. това са сравнения на данъците, които плащат най-богатите, а не всички ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години KPMG се излагат по-скоро. А това, че ни събират над 50% е неоспорим факт, но там влизат и ддс-та, акцизи и тн. същите тези ги има и в останалите страни, така че просто материалът е непълрн и не дава ЦЯЛАТА данъчна картина отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Инвестор, излагате се с такива статии, в които няма нищо вярно. Данъчно осигрителната тежест у нас е над 50%. http://hawkeye.blog.bg/biznes/2010/09/26/kakvi-niski-danyci-dyrjavata-ni-vzema-polovinata-pari.611282 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години мариян само преводач ли е?не е ли редно да проверява достоверността на тази информация? или той си няма и идея колко му дават от инвестор като заплата и колко отиват за данъци?на 100лв доходи имаш 8.9% социално осигуряване, 3.2% за НЗОК или 12.1%. на останлите 87.9лв плащаш ДОД 10% и ти остават 79.11лв, т.е. данъка ти е 20.89% в момента.слушайте какво ви казва KPMG или бойко и не се учете да смятате! отговор Сигнализирай за неуместен коментар