БНР и „Музикаутор“ са стигнали до компромис без участие на държавата

Държавата не се е включила в преговорите между БНР и сдружението „Музикаутор“, което управлява авторските права на композитори, автори на литературни произведения, и музикални издатели. Това стана ясно по време на публична дискусия в УНСС.

„Проведохме срещи в Министерството на културата, но в крайна сметка медиаторската им роля в този конфликт я нямаше“, коментира генералният директор на БНР Александър Велев.

По думите му вследствие на спора в радиото е нараснал броят на програмите, а общественият ангажимент не е спаднал. 

„През последните години средствата намаляват. Това налага икономии, които невинаги са оправдани“, поясни още Велев.

По думите му БНР проявява разбиране, че творците трябва да са по-добре заплатени, но като обществени медии БНР и БНТ заплащат най-голям дял от средствата, които постъпват към ПРОФОН и Музикаутор.

„40% от бюджета на „Музикаутор“ се формират от вноските на БНР“, поясни Велев. Той твърди, че между БНР и Музикаутор е имало дълги преговори, преди казусът да излезе в общественото пространство.

По думите на директора на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева е необходима комплексна политика и общо решение на проблемите от страна на Министерството на културата и Министерството на финансите, но често и двете институции отсъстват.

„Гарантирането на авторските и сродните права е заложено като задължение на обществените медии“, коментира Диляна Кирковска от СЕМ. Тя подчерта, че все пак трябва да се има предвид, че господстващото положение на Музикаутор е заложено в закона.

„Изложихме пред Министерството на финансите приоритетните дейности, които трябва да бъдат дофинансирани. Въпреки защитата, която направихме там, до обсъждането им така и не се стигна. Същото се случи и с Комисията за култура и медии“, посочи още Велев.

По думите му сегашната законова база предполага „Музикаутор“ да води преговори с АБРО, на която БНР не е член, защото в тази организация не влизат обществени медии. „АБРО стигна до една тарифа, за която в последствие ни се каза, че трябва да се присъединим“, коментира още директорът на БНР.

Той е категоричен, че в момента тълкуванието за приходите на радиото е за цялата бюджетна субсидия, което не трябва да бъде така, защото голяма част от тези средства отиват за персонал, охрана, за поддръжка на Златния фонд на БНР и т.н.

„През тази година за първи път в мониторинговия доклад на Европейската комисия се поставя оценка на медиите в България“, коментира проф. Петко Тодоров от УНСС, допълвайки, че според текста медиите не допринасят за демократичното и ускорено развитие на страната. По думите на проф. Тодоров медийната сфера в страната е прекалено свързана с политическите сили, което е силно изразено в дните преди парламентарните избори в страната.

„Европейската практика е да се излъчва музика по старата тарифа до договаряне на нова. Това не се случи и ни вкара в изключително тежка и напрегната ситуация“, коментира още Велев казуса. Той разкри, че ще има увеличение на средствата за авторски и сродни права за музика, но в рамките на допустимото за БНР и не би напрегнало бюджета на медията, но това няма да е увеличението, което „Музикаутор“ иска.

Според Велев е особено важно да се види на каква база се плащат авторските права и как точно се изчисляват сумите – дали е върху цялостната субсидия, или не. Той твърди, че нееднократно е отправяно послание към политиците да се наложи регулация, така че да има ясни правила за плащането на авторските и сродните права, да има разграничение между обществените и търговските оператори.

По думите на доц. Биляна Томова от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС авторското право е въпрос на държавна културна политика. Тя подчерта, че радиопазарът у нас е олигополен и на него оперират четири основни вериги. Националната музикална индустрия пък обединява 42 компании, които разпространяват, лицензират продукти на големи музикални лейбъли и продуцират. Основните играчи обаче са само двама, а едва 2% от пазара се падат на независимите продуценти.

„Въпросът за ползването на публичните средства е чисто политически“, коментира проф. Тодоров.

Както той, така и останалите участниците в дискусията са на мнение, че Законът за радиото и телевизията се нуждае обновяване.