Г. Ганев: Нямаме бърза работа в еврозоната

Разговаряме с икономиста и програмен директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев за това готова ли е България за членство в еврозоната, както твърди Министерството на финансите, къде сбъркахме в прочита на оценката на Европейската централна банка за готовността ни да приемем еврото и за посланието на Европейската комисия в последната й оценка на програмата за реформи и Конвергентната програма.

Г-н Ганев, финансовото министерство и Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро влязоха в един задочен спор за това готови ли сме или не сме за членство в еврозоната. Какво не беше наред с интерпретацията на данните?

- И двете спорещи страни не са компетентни да се произнасят по въпроса дали една страна е или не е готова за членство в еврозоната. Може би в България това не се знае, но ЕЦБ не е меродавната институция, която се произнася дали дадена страна е готова за членство в еврозоната. Институциите, които могат да го направят, са две – Европейската комисия (ЕК) и Европейският съвет. ЕЦБ само изготвя доклади, в които е забранено да се ангажира с препоръки. Банката само съобщава числата.

Според мен неразбирателството дойде заради лош превод на прессъобщението от страна на Министерството на финансите. В българския вариант на прессъобщението присъства думата „числови“ и се твърди, че България изпълнява всички „числови критерии за членство“. В английския вариант думата „числови“ липсва и се казва, че „България изпълнява всички критерии за членство“. Според мен това е вътрешен пропуск във финансовото министерство и ако трябва да търсим отговорност за неразбирателството, вероятно трябва да я търсим там.

Числовите критерии са публичният дефицит, публичният дълг, инфлацията и дългосрочният лихвен процент. България обаче не изпълнява един от качествените критерии – две години в ERM ІІ. В момента ЕЦБ тотално е пуснала кепенците на ERM ІІ и без никакви обяснения не пуска никого вътре. Това е обаче последното място по пътя за еврозоната, за което ЕЦБ има думата. Не изпълняваме и критерия за юридическа независимост на централната банка, но това са дребни юридически въпроси.

Отговорът на ЕЦБ, който дойде след зададен от българска медия въпрос, има няколко етажа. Конкретно за дългосрочния лихвен процент от банката признаха, че се цитира стойността за май, а референтната стойност трябва да е към март 2012 г. и е недопустимо по методологията на оценка на изпълнението на критериите да се посочва стойност извън референтния период. В това отношение технически от ЕЦБ са напълно прави, но дори и да вземем стойността на дългосрочния лихвен процент за март, България пак изпълнява този критерий.

От гледна точка на преценката за устойчивост на изпълнението на критериите ЕЦБ може да твърди, че има някакви „много тънки“ преценки, но в крайна сметка не е точно така. Изпълниш ли числовите критерии, значи си вътре, а не ги ли изпълниш – не си вътре. Изключително поучителен е случаят със Словакия.

Докладът на ЕЦБ за Словакия по повод нейното желание да влезе в еврозоната буквално „крещеше“ на бюрократичния си език, че банката не желае страната в еврозоната, но Братислава беше изпълнила всички числови критерии. Основният аргумент на ЕЦБ беше, че Словакия изпълнява тези критерии неустойчиво и след влизането в еврозоната автоматично ще излезе извън приетите граници, но съветът взе решение Словакия да влезе в еврозоната.