Д-р Явор Костов: Всяка рестрикция при лечението ограничава достъпа на пациентите

През последния месец в общественото пространство ескалираха няколко теми, свързани с достъпа до лекарствата и държавната лекарствена политика - мораториумът за финансиране на нови иновативни молекули, акциите срещу незаконния износ на лекарства, механизмите за оптимизиране на постоянно растящия бюджет за лекарствени продукти на здравния фонд. За контрола на бюджетните разходи, за ролята на биоподобните медикаменти в здравните системи, за електронното здравеопазване и други здравни теми разговаряме с д-р Явор Костов, генерален мениджър на Mylan България.

Д-р Явор Костов ръководи Mylan България от март 2015 г. Преди това е бил генерален мениджър на Abbott Laboratories, като ръководи процесите по разделянето с Abbvie и изграждането на новата самостоятелна структура в България. Дванадесет години работи в Servier, а преди това е практикувал медицина в Русе. Д-р Костов е завършил Медицинския университет във Варна и има MBA от City University of Seattle, със специалност Маркетинг. Две години е член на борда на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), а от 2017 г. е заместник-председател на Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА).

Mylan е фармацевтична компания, основана преди повече от 55 години. През 2007 г. от американска тя става глобална, закупувайки генеричния бизнес на Merck Германия и така стъпва в Европа. През 2015 г. купува бизнеса с лекарствени продукти на Abbott и навлиза и в България.

Д-р Костов, мораториумът за финансиране на нови оригинални лекарства през следващата година ескалира напрежението в последните седмици. Забраната не включва новите генерични медикаменти, но е в сила за иновативните. Как гледате на подобни механизми за пестене на публичен ресурс?

Всяка рестрикция по отношение на достъпа до лечение - независимо дали за генерични, биоподобни или за иновативни терапии, представлява крайна мярка. Трябва да се постигне баланс. Въвеждането на забрана не е дългосрочно устойчиво решение и може да доведе до трудно обратими моменти в здравната ни система. 

Разходите за лекарства от публичния фонд нарастват всяка година. Какви според вас трябва да са механизмите за контрол?

Един от механизмите, които БГФармА предлага, е да се раздели бюджетът за лекарства, платени от здравния фонд, на три групи – за иновативни, за генерични и за онкологични. Така ще се избегне ощетяване на различните групи лекарства, когато е налице преразход в здравния бюджет. В никакъв случай не трябва да се допуска ощетяване на генерични и биоподобни лекарствени продукти, защото те генерират спестявания и намаляват тежестта върху здравния бюджет.

В този смисъл въвеждането на електронния търг за лекарства, който в момента е блокиран, би имал положително въздействие...?

Имаме позитивна нагласа за въвеждане на електронно здравеопазване. Електронната система подобрява прозрачността при вземането на решения, позволява и внимателен анализ за разходването на обществения ресурс. Като цяло електронното здравеопазване и Оценката на здравните технологии, която беше въведена, са положителна стъпка за прозрачни и ефективни решения как да се разходват публичните пари за здраве.

Наред с бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г. обществена гласност доби още един въпрос, свързан с лекарствата - паралелният износ. Как виждате пътищата за решаване на този проблем с оглед на недостига на пазара за някои медикаменти?

Ако вземем под внимание факторите, които са причина за паралелния износ, то те могат да бъдат повлияни. От една страна в България цената на лекарствата е най-ниската в Европа, от друга страна, сме малък пазар. В този смисъл ползотворно би било да се направи промяна на референтната система при ценообразуването – в България да се реферира към средно аритметичната от най-ниските три цени в Европа, а не към най-ниската, както е сега. 

Най-важното е пациентът да е в центъра на комуникацията и да не се стига до недостиг на медикаменти на пазара. Защото понякога, за съжаление, не се изнасят само иновативни, а се изтеглят и базисни генерични терапии – заради ниски цени и липса на рентабилност. Има нужда от промяна в регулацията, за да не се ограничава достъпът на пациентите до добре установени базови терапии.

Друга стъпка в посока да не липсват генерични лекарства от пазара е те да се реферират към международните цени не на 12 месеца, а на 24 месеца.

Съществена промяна може да дойде и с улесняване на достъпа до биоподобни лекарствени продукти. Те ще свалят разходите за скъпоструващи терапии и ще се облекчи здравният бюджет.