Рогачев: Почти изключено е да има нефтен разлив, сигурни обаче са приходите

Калин Рогачев е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. В предишното правителство е началник на политическия кабинет на министъра. Преди това е бил адвокат и правен съветник в няколко институции, в т.ч. програма ФАР и ПРООН. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Има специализации по гражданско, международно, банково и търговско право. С него разговаряме за развитието на проекта Бургас-Александруполис.

- Г-н Рогачев, какви са първите стъпки, след като Споразумението за изграждане на нефтопровода Бургас – Александруполис вече е ратифицирано и от трите страни участнички – България, Русия и Гърция?

Предполагам, че в най-скоро време ще се съберат фирмите участнички от България, Русия и Гърция в Международната проектна компания (МПК). Дори, както разбирам, руската страна да е заинтересована от по-бързото реализиране на проекта, това няма да е за сметка на някакви компромиси от наша страна, а смятам и от гръцка. Нещата трябва да се уточнят и прецизират. При всички случаи процесът на учредяване на МПК ще върви с достатъчно добри темпове, така че до края на тази година, ако не и по-рано, очаквам да привърши. По отношение на седалището на компанията още няма яснота, остава си условието да бъде официално регистрирана в страна от ЕС.

От МПК се изисква да извърши всичко по-нататък – проектирането, строителството, да получи съответната оценка в доклада за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), всичко това са ангажименти на МПК. Извършването на ОВОС е задължително за даване на разрешение за строеж. Стремежът е в началото на 2008 г. да започне реалното строителство на тръбопровода.

Точното трасе също зависи от МПК, тя трябва да даде предложение за конкретния маршрут.

- Някои екологични организации изразяват опасения за опазване чистота на Черноморското ни крайбрежие и в тази връзка – за изготвяне на ОВОС...

Естествено, че засега няма ОВОС, защото не е сформирана МПК. Задължение на инвеститора е да подготви такъв доклад за ОВОС и да го представи пред нашите компетентни органи за одобряване. Те съответно могат за изискват вземането на допълнителни мерки за опазване на околната среда, могат и да откажат одобряването, което означава, че може и да няма строителство. А що се отнася до такси, глоби и гаранции във връзка с опазване на околната среда за премахване, на не дай Боже, евентуални щети от нефтен разлив, те също ще се запишат в допълнително споразумение между България и МПК.

Ще отбележа, че екологичните изисквания и глобите задължително ще отговарят на стандартите на ЕС. Както знаете, нашите екологични норми и законодателство са синхронизирани с тези на ЕС, а МПК се задължава да спазва законодателството на държавата, където извършва дейност. А и от друга страна, съвременните технологии са на много високо ниво, така че е почти изключено да има разливи.

Ще погледна този въпрос и от друг ъгъл. Дори да допуснем, че няма да се осъществи проектът Бургас – Александруполис, към настоящия момент е подписан меморандумът за нефтопровода Констанца – Триаст, а Констанца е много близо до нашите брегове. Още повече, че Черно море е вътрешно море и един евентуален разлив ще се отрази в една или друга степен на природата по цялото крайбрежие. При един евентуален разлив там, това няма начин да не засегне и нашето Черноморие. При тази хипотеза България ще бъде изправена пред два сериозни проблема – от една страна, няма да събира транзитни такси от нефтопровод, а от друга страна пак ще бъдем със замърсено северно Черноморие. А при това изобщо не е сигурно, че ще получим обезщетения за екологичните щети от съответните компании. За сметка на това Румъния ще има приходи и обезщетения, а за България остават негативите.

Освен това, след като нефтопроводът минава през наша територия, ние ще можем да наблюдаваме целия процес на работа, вкл. спазване на екологичните норми. В тази връзка твърдо смятам, че след като нефтопроводът минава през наша територия, ще бъдем по-добре защитени, тъй като нещата ще зависят от нас както за защита на природата ни, така и при искане на обезщетения за евентуални щети. А принципно погледнато, 100-процентова защита няма. Ще подчертая, че след като толкова време не е имало разливи от Новоросийск, това означава, че се гледа с максимално внимание на този въпрос.

- А вече знае ли се точното разположение на терминала в Бургас и ще се строи ли петролно хранилище?

Ще се изгражда терминал на сушата в непосредствена близост до „Лукойл Нефтохим“ Бургас. Конкретното разположение на точката за претоварване не мога да посоча. Това трябва обстойно да се проучи и да се предложи от МПК. Единственото условие към момента е, това да бъде в акваторията на Бургаския залив. Няма никакъв проблем и държавата да построи склад за своя резерв от петрол, каквото е изискването на Директивата на ЕС, касаеща петролните запаси. Въпросният склад или хранилище ще е собственост на държавата, дори да се споразумеем с МПК да бъде построен от нея.

- Предварителните изчисления за стойността на петролопровода варират от 800 млн. евро до 1 млрд. евро - коя е точната цифра?

Към настоящия момент точна цифра не може да се каже, защото предстоят още проучвания, изчисления и подписването на допълнителни споразумения към основното. Те ще бъдат във връзка с транзита, с екологията, даване на разрешения за строителството както на терминалите, така и на тръбопровода и т.н. Тепърва ще се правят проекти, ще се уточняват трасета и от това ще се пресметне колко точно ще струва изграждането. А и това е изцяло частен проект и държавите не се ангажират нито да правят проекти, нито конкретни изчисления. Твърдите числа и ангажименти тепърва започват да се договарят. Ролята на трите държави се изразява най-вече в политическа подкрепа на проекта, а също, че ще спомагат за реализирането му чисто организационно и административно, но е не и финансово.

- Г-н Рогачев, размерът на транзитните такси, които ще взема българската държава вече фиксиран ли е? Беше обявено, че те ще са около 35 млн. долара годишно.

Този размер още не е определен, той трябва да бъде предложен от МПК на правителството в резултат на изчисления на приходи, разходи и т.н. Процесът не е едностранен, ние може да не ги приемем и МПК трябва да предложи нови. Предварително обявените такси от 35 млн. долара годишно са минимални, те се изчисляват като 1 долар на тон на 100 км - което е всъщност повече от 35 млн. долара, защото трасето през нашата територия ще е около 150 км. Това е минимумът на таксите, определен при предварителните разговори. След съответните изчисления българската държава може да иска и по-високи такси. Още е рано обаче да се говори за конкретни цифри, те ще бъдат известни вероятно през пролетта на следващата година.

- А откъде ще идва нефтът, транзитиран по тръбопровода?

Аз не мога да отговоря на този въпрос. За държавата е важно да взима съответните такси и да се спазват екологичните изисквания. За нас всъщност е без значение дали нефтът идва от Казахстан, или от Русия и къде точно се продава. В края на краищата това е въпрос на МПК. Логиката сочи, че компанията е заинтересована да транзитира повече нефт, за да възвърне вложенията си и да печели, което означава и повече приходи от такси. А и, пак ако погледнем от друг ъгъл, при транзитирането на по-малко нефт, вероятността от екологични последици е по-ниска.

- Как накратко ще обобщите ползите за страната ни от петролопровода Бургас – Александруполис?

Приходи, сигурност, възможност да контролираме цялостно процеса чрез държавните административни органи, включително опазване чистотата на черноморското крайбрежие. Между основните ползи е и възможността наши фирми да участват в строителството, поддръжката и експлоатацията на нефтопровода, в т.ч. транспортирането на нефта по море. Вярно е, че към момента нямаме танкерен флот, обаче в бъдеще предприемачи може да наемат кораби. Тази възможност стои открита и доколко ще се възползваме, зависи от нас. По принцип българските и гръцките фирми имат еднакви възможности за транспортиране. Въпросът е да сме конкурентноспособни.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.