Имотните пазари не предвещават системна заплаха за финансовата стабилност

Британската търговска верига Marks and Spencer, която наскоро обяви съкращаване на 7 000 работни места, трескаво затваря магазини, както правят и безброй други търговци на дребно. От двете страни на Атлантическия океан светила в бизнеса като Brooks Brothers, Neiman Marcus и Debenhams изпаднаха в несъстоятелност. Междувременно много корпоративни гиганти планират да рационализират използването на офис площите, като съблюдават баланс между работата от вкъщи и от офиса. Просрочията по наеми са за милиарди. Накратко, токсичната комбинация от коронавирус и нарастващи онлайн продажби, така нареченият ефект Amazon, разтърси пазара на търговски имоти, пише Джон Плендър за Financial Times.

Измерването на щетите при търговските имоти е сложно, защото пазарът по своята същност е непрозрачен, а оценките отразяват бавно спадащите цени, когато пазарите потъват. В този смисъл борсово търгуваните тръстове за инвестиции в недвижими имоти (REITs) дават полезна представа.

Банката за международни разплащания, известна като банката на централните банкери, изчислява, че в САЩ, Великобритания, континентална Европа и Япония шокът от Covid-19 е заличил кумулативните печалби на REITs от последните пет години. За сравнение, индексите на фондовите борси в разгара на кризата в началото на март бяха изтрили само печалбите, постигнати през 2019 г. REITs също така изостанаха от възстановяването на борсите, което започна през април.

Имотните сделки се отменят. Компаниите за недвижими имоти се опитват да набират пари на облигационните пазари и черпят от неизползвани банкови линии. Според един опитен експерт по недвижимости, огромен брой имоти в САЩ и Великобритания сега струват по-малко от дълга, използван за финансиране на тяхната покупка. В същото време се увеличават просрочията на пазара на ценни книжа, обезпечени с търговски ипотеки, който е съсредоточен главно в САЩ. Агенциите за кредитен рейтинг очакват общата степен на просрочия да се доближи към края на годината до нивото от финансовата криза през 2008 г..

Това не са хубави неща. И все пак има основания да се смята, че те не предвещават системна заплаха за финансовата стабилност. Първо, имотните кризи, които се оказаха смъртоносни в миналото, се дължаха на екстремни кредитни цикли, при които пазарът на недвижимости действаше като крайно убежище за излишната ликвидност. Подобни цикли създават излишно предлагане на нови проекти, което води до намаляване на цените. Това бе в основата на кризата с нискокачествените ипотеки през 2008 г., както и на имотните кризи в края на 80-те и началото на 90-те години в САЩ, Европа и Япония, а и на кризата в средата на 70-те години във Великобритания.