Абу Даби се опитва да обуздае задлъжнялостта, заради която по време на финансовата криза се наложи редица държавни компании да бъдат спасявани, пише FT.
Богатата столица на Обединените арабски емирства (ОАЕ), която изля поне 20 млрд. долара в съседен Дубай по време на финансовата криза, предприе твърда политика по отношение на задълженията, които поемат държавните компании.
За първи път емирството задължава държавните предприятия да кандидатстват за държавна гаранция, за да се осигури подкрепа за дълговете им.
Предстои също така да се вземе тежкото решение кои компании ще бъдат подкрепени от емирството, макар и да е съмнително доколко емирството ще толерира загубата на престиж, като позволи фалит на държавен или частен бизнес.
Високопоставен банкер от Персийския залив, пожелал анонимност, е коментирал, че Абу Даби иска да контролира дълговете на компаниите, за да знае за какво е отговорна държавата.
Новата политика на емирството е част от плана за въвеждане на по-сериозна отчетност и амбициозните планове за развитие на Абу Даби. Тя е подкрепена от принц Мохамед бин Зайед ал-Нахаян, който стои зад най-големите строителни проекти в емирството.
Всички заеми, поети от компаниите в емирството, ще трябва да бъдат одобрени от шейх Наза бин Зайед ал-Нахаян, който е брат на президента на ОАЕ шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян.
Засега от правителството на Абу Даби отказват коментар.
Анализатори обясняват, че бизнесът, в който държавата има дял, се е възползвал от по-ниската цена на заемите заради презумпцията, че държавата ще изплати дълговете им при необходимост. Това обаче доведе до сериозни скандали между международните инвеститори и правителството на Дубай по време на срива в емирството през 2009 г.
В ясен сигнал до международните облигационери от Абу Даби посочват, че няма да поемат отговорност за дълговете, които не са подкрепени от държавни гаранции, освен ако не се налага властите да изпълняват съдебни решения или не преосмислят решението си поради убедителни причини.
Общият дълг на фирмите, свързани с правителството на Абу Даби, е нараснал от 92,9 млрд. долара в края на 2010 г. до 100,6 млрд. долара през март 2012 г., според Международния валутен фонд (МВФ).
Същевременно обаче заради кризата значително нараснаха и допълнителните социални разходи на емирството, редом с харчовете по големите строителни проекти. Заради срива на пазара на имоти се наложи също така държавата да подкрепи солидни строителни компании, сред които и Aldar, която получи държавна помощ в размер на над 10 млрд. долара.
Според Barclays Capital свързаните с правителството дългови емитенти са похарчили 62 млрд. долара пари в брой повече, отколкото са генерирали в периода 2008-2011 г. По същото време правителството на Абу Даби, банките и други свързани с властите компании са издали облигации на стойност около 43 млрд. долара.


От днес влизат в сила нови правила за регистрация на автомобили
Морето, което храни цели семейства, вече е опасна зона
Йотова и Гюров излизат на дебат на 29-ти октомври в 21 часа по БНТ?
Кейн стана първият английски футболист от 25 години насам, спечелил “Златната топка”
Пропадна пътят между "Св. Св. Константин и Елена" и "Евксиноград" заради ВиК авария
IPO плановете на Anthropic връщат импулса при AI акциите
Петролът поевтинява на фона на дипломатическите усилия около Иран
Сърбия навлиза в нова политическа ера с блок без лидер
ЕС иска планове за справяне с глобално затопляне от 3°C до края на века
Прогнозата на Ехуд Олмерт за изборите в Израел, част 3
BMW 5-Series се завръща към класиката
Toyota представи нов 2,0-литров атмосферен двигател с 220 к.с.
Топ-версията на Alfa Romeo Stelvio губи 60 000 евро за 7 години
Това е първата кола с хидравлични спирачки
Как автомобилът разбира кога да превключи на къси фарове
Пропадна пътят Варна-Златни пясъци заради ВиК авария
В София забраняват шумно строителство в почивните дни
САЩ ще разположат първата си атомна ударна подводница в Австралия
Тревога в Турция: Черно море може да загине заради паламуда – най-лакомата риба
Децата на Любо Дилов предупреждават за съмнителен търг