Абу Даби се опитва да обуздае задлъжнялостта, заради която по време на финансовата криза се наложи редица държавни компании да бъдат спасявани, пише FT.
Богатата столица на Обединените арабски емирства (ОАЕ), която изля поне 20 млрд. долара в съседен Дубай по време на финансовата криза, предприе твърда политика по отношение на задълженията, които поемат държавните компании.
За първи път емирството задължава държавните предприятия да кандидатстват за държавна гаранция, за да се осигури подкрепа за дълговете им.
Предстои също така да се вземе тежкото решение кои компании ще бъдат подкрепени от емирството, макар и да е съмнително доколко емирството ще толерира загубата на престиж, като позволи фалит на държавен или частен бизнес.
Високопоставен банкер от Персийския залив, пожелал анонимност, е коментирал, че Абу Даби иска да контролира дълговете на компаниите, за да знае за какво е отговорна държавата.
Новата политика на емирството е част от плана за въвеждане на по-сериозна отчетност и амбициозните планове за развитие на Абу Даби. Тя е подкрепена от принц Мохамед бин Зайед ал-Нахаян, който стои зад най-големите строителни проекти в емирството.
Всички заеми, поети от компаниите в емирството, ще трябва да бъдат одобрени от шейх Наза бин Зайед ал-Нахаян, който е брат на президента на ОАЕ шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян.
Засега от правителството на Абу Даби отказват коментар.
Анализатори обясняват, че бизнесът, в който държавата има дял, се е възползвал от по-ниската цена на заемите заради презумпцията, че държавата ще изплати дълговете им при необходимост. Това обаче доведе до сериозни скандали между международните инвеститори и правителството на Дубай по време на срива в емирството през 2009 г.
В ясен сигнал до международните облигационери от Абу Даби посочват, че няма да поемат отговорност за дълговете, които не са подкрепени от държавни гаранции, освен ако не се налага властите да изпълняват съдебни решения или не преосмислят решението си поради убедителни причини.
Общият дълг на фирмите, свързани с правителството на Абу Даби, е нараснал от 92,9 млрд. долара в края на 2010 г. до 100,6 млрд. долара през март 2012 г., според Международния валутен фонд (МВФ).
Същевременно обаче заради кризата значително нараснаха и допълнителните социални разходи на емирството, редом с харчовете по големите строителни проекти. Заради срива на пазара на имоти се наложи също така държавата да подкрепи солидни строителни компании, сред които и Aldar, която получи държавна помощ в размер на над 10 млрд. долара.
Според Barclays Capital свързаните с правителството дългови емитенти са похарчили 62 млрд. долара пари в брой повече, отколкото са генерирали в периода 2008-2011 г. По същото време правителството на Абу Даби, банките и други свързани с властите компании са издали облигации на стойност около 43 млрд. долара.


Възстановяват пункта за почивка на животни край Аксаково
До морето само за 50 минути: „България Еър“ възобновява сезонните полети между София и Бургас
Трагедия край Варна: Дете с мотор загина при челен сблъсък
Отличават носителите на Награда „Варна” на 21 май
Спартак продължава борбата за оцеляване в Първа лига
Какви реформи са нужни на българската икономика? Попитахме експертите
Г. Попов: „Справедливи цени“ не е икономическо, а философско понятие
Инвеститорите продават облигации от Великобритания до САЩ. Защо?
Изкуственият интелект демократизира престъпленията в дигитална среда
Куба потъва в мрак, Америка спря всякакви енергийни доставки
Toyota RAV4 получи изненадваща нова технология
Pagani показа нова Zonda седем години след спирането на модела
Brabus направи впечатляващ Grand Tourer
Кралят на американските пътища официално стъпва в Европа
Сбогом на смяната на спирачките: този диск издържа 300 000 км
Трамвай и камион се удариха в района на Сточна гара ВИДЕО
И Филип Киркоров се присламчи към успеха на DARA, на българите им липсвала Русия
"България Еър" възобновява сезонните полети между София и Бургас
Бизнесмен нахлу с нож в Ермитажа, седна на императорския стол на Путин ВИДЕО
Близо 80% са пълни язовирите в страната