Време ли е да се охлади истерията около бюджетните дефицити?

Големите бюджетни дефицити и държавни дългове са финансовата тема, която е на дневен ред през тази година, след като през миналата най-обсъждани бяха мерките на правителствата и централните банки за насърчаване на икономиката, състоянието на световните финансови пазари и високата безработица.

Всичко започна с бюджетния дефицит на Гърция, който се оказа четири пъти по-голям от заложения от Европейския съюз таван. След това истерията около бюджетните дефицити се засили толкова много, че те се оказаха една от най-големите опасности, които застрашават световната икономика.

Бюджетен дефицит е налице тогава, когато бюджетните разходи на едно правителство станат по-големи от неговите приходи. Ако България иска да се присъедини към еврозоната правителството не бива да допуска бюджетен дефицит в размер по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт на страната.

Когато е налице такъв недостиг на средства за покриване на разходите на правителството, се налага да се намерят допълнителни средства, които да покрият тази разлика. Дефицитът може да се финансира с издаването на държавни ценни книжа, приватизация, заем от Международния валутен фонд и др.

Покриването на бюджетния дефицит със заемни средства формира държавния дълг на една страна, а неговият размер не бива да е по-голям от 60% от БВП на държава, която иска да участва в еврозоната. Бюджетният дефицит увеличава инфлацията косвено, а тя от своя страна - основния лихвен процент.

Подобно на ипотечната криза през 2007 г., и огромният размер на бюджетния дефицит на редица страни дойде изненадващо, пише носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц. И на фона на всички призиви за строга фискална дисциплина той заема малко по различна позиция по въпроса.

Според него благодарение на фискалните стимули на правителствата и ниските лихвени проценти светът е избегнал повторение на Великата депресия от 30-те години на 20-ти век. Това, което Стиглиц твърди, е, че когато състоянието на икономиката е лошо, правителството не бива да намалява разходите си.

Вместо това то трябва да увеличи разходите за инфраструктура, образование, технологии и иновации, за да се подобри конкурентоспособността на икономиката, което е предпоставка за нейния растеж. Това ще увеличи дефицита на страната в краткосрочен план, но в дългосрочен ще намали държавния дълг, защото икономиката ще заработи по-добре и така данъчните постъпления ще се увеличат.

Според икономиста именно „късогледството“ на банките в краткосрочен план е предизвикало ипотечната криза от 2007 г. и правителствата не бива да допускат същата грешка, която ще удължи икономическата криза. Той смята, че намаляването на бюджетния дефицит по време на криза е риск, който държавата не си заслужава да поеме.

Това в никакъв случай не означава, че правителствата трябва да харчат безразборно, защото дефицитите, които се получават от финансирането на войни или спасяването на банки нямат насрещни активи, които да ги обезпечат. Ето защо те се превръщат в напразно бреме за идните поколения.

В същото време разходите за създаване на нови работни места, добро образование или здравна система са полезни, защото допринасят за икономиката. Ето защо повечето икономисти са единодушни, че на държавните дефицити не бива да се гледа еднозначно. Те трябва винаги да се анализират в контекста на етапа от икономическия цикъл, задлъжнялостта на публичния и частния сектор и качеството на активите, с които държавата разполага.

„Добрите“ правителствени разходи могат да се разглеждат като инвестиция в икономиката на страната, а лошите – като дълг по кредитна карта. И при положение, че в САЩ и Европа се очаква анемичен растеж на икономиката през тази година, а частният сектор не се е възстановил, това означава, че при липса на правителствени стимули съществува риск да се стигне до застой или спад на икономиката.

Стиглиц завършва с това, че ако прогнозите са окажат погрешни и икономиката се възстанови по-бързо от очакваното, правителството винаги може да съкрати своите разходи и да вдигне данъците. Но ако тези прогнози се окажат верни, тогава преждевременното прекратяване на правителствената подкрепа за икономиката може да я потопи отново в рецесия. Това според икономиста е един от уроците на Голямата депресия в САЩ и рецесията в Япония в края на 90-те години на миналия век.