Ганчо Ганчев: Цесиите в КТБ не трябваше да бъдат допускани

Идеята за обезсилването на цесии в КТБ е правилна, но не е ясно дали може да стане с промени в закона със задна дата, коментира в ефира на БНР деканът на Стопанската факултет към Югозападния университет и съветник на служебния премиер Георги Близнашки -  проф.Ганчо Ганчев.

Според него не е трябвало цесии и прихващания да бъдат допускани от квесторите на банката.

Припомняме, че правителството предлага промени в закона, за да бъдат отменени цесии, чиято стойност надхвърля 1 млрд. лева, според последните изчисления на финансовия министър Владислав Горанов. Вчера той обясни, че тези актове няма да бъдат обявявани за незаконни, а ще бъдат „оставени за след края на несъстоятелността на банката”.

Ганчев коментира и необходимостта от влизане на страната в Европейския банков съюз. Според него, ако това е станало по-рано, може би сега е щяло да бъде избегнато случилото се с КТБ, защото БНБ е щяла по-рано да види проблемите около банката.

По отношение на валутния борд и застрашен ли е той от случващото се в банковата сфера и състоянието на публичните финанси, икономистът беше категоричен, че бордът не зависи нито от политиката на БНБ, нито от политиката на правителството. „Той е един автоматичен механизъм на саморегулиране на икономиката и в този смисъл той изиграва своята роля”, коментира Ганчев.

Икономистът допълни, че състоянието на валутния резерв, който „крепи” борда, зависи от платежния баланс – от състоянието на износа, вноса и движението на капитали, върху което правителството не влияе. По данни на БНБ валутните резерви на страната към края на октомври надхвърлят 15 млрд. евро.

Значителният бюджетен дефицит е резултат от лошо планиране и лош анализ на рисковете от страна на правителството на Пламен Орешарски, коментира още икономистът. Основните проблеми, с които се сблъскваме сега, са дефлацията и понижаването на цените на петрола на международните пазари.

„Точно този риск не е отчетен, напротив – там е бил планиран риск за повишаване на цените”, заяви Ганчев и допълни, че това е в основата на по-ниските приходи, към което се добавят и проблемите по събираемостта на приходите и лошото планиране на разходите. 

Според икономиста, ако се запази рамката на данъчното облагане, ще останат и рисковете, с които се сблъска българската икономика през тази година.

„Стабилни са (данъчните – бел. ред) приходи, свързани с подоходните данъци, докато основният източник на приходи – ДДС и акцизи, е нестабилен и зависи силно от фазата на (икономическия – бел. ред) цикъл”, обясни Ганчев.

За него има смисъл от засилването на ролята на преките данъци и преминаване към прогресивното подоходно облагане, като част от решаването на проблемите.