Кредитната експанзия продължава, както се потвърждава от публикуваните през тази седмица данни на Българската народна банка. Вземанията на банките от нефинансови предприятия нарастват с 4,8% на годишна база към края на септември, значително по-бавно от кредита за домакинствата, който за същия период се увеличава с 9,1%. След отчитане на ефекта от тенденцията за намаляване на лошите и преструктурираните кредити, действителното състояние на банковата активност изглежда малко по-различно, пише в свой анализ Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Редовните кредити за бизнеса са с ръст от 11,6% спрямо нивото от септември 2018 г., или номинално увеличение на общия размер на задълженията към банки с 2 млрд. лева за 12 месеца. Видима е и промяната в матуритетната структура, като кредитите със срок на погасяване над 5 години се увеличават с 16% и вече надхвърлят 43% от общите вземания от нефинансовите предприятия. Редовните потребителски кредити за домакинствата ускоряват темпа на годишен растеж от 12,4% към края на август до 13,7% към края на септември, а жилищните – от 16,6% до 17,4%. Нарастването на салдата по редовните жилищни кредити е 1 424 млн. лева , а при потребителските заеми – 1 234 млн. лева.
Тези темпове на растеж изглеждат значително по-ниски от отчетените в периода на предишната експанзия от 2005-2008 г. На първо място трябва да се отчита изключително ниската стартова база на бързия ръст в предходното десетилетие. Към края на 2004 г. например общият размер на жилищните кредити е под 1 млрд. лева, а вземанията от фирми – около 9 млрд. лева. Ако до 2004 г. можехме да наречем ипотечното финансиране прохождаща индустрия с минимално въздействие върху имотния пазар, през 2016 г. „рестартът“ започва от близо 9 млрд. натрупани задължения на домакинствата. Заедно с това, случващото се в последните две години представлява рязка и бърза промяна след своеобразното „замръзване“ на кредитирането за целия период от 2009 до 2016 г. Така например общите вземания на банките от нефинансови предприятия и домакинства към началото на 2016 г. са равни на нивото от към края на 2008 г. Годишният темп на ръст при редовните жилищни и потребителски кредити надхвърля 10% едва от октомври 2017 г. насетне, като до февруари 2017 г. той е под 5%, а за целия период от септември 2009 г. до юни 2016 г. се отчита или спад, или увеличение от под 2% на годишна основа.
Заедно с банките, специализираните в кредитиране дружества и лизинговите компании също разширяват балансите си. Лизингът за фирми нараства с 230 млн. лева (7,1%), а за домакинства – със 100 млн. (21%) за периода от юли 2018 до юни 2019 г. За същия период небанковите кредити се увеличават с над 310 млн. лева, или над 17% на годишна база.
Улесненият достъп до кредит започва да придобива все по-голямо макроикономическо значение. Доскоро фокусът на дискусиите се концентрира върху факторите, които са водещи до експанзията. Ключовите сред тях са изключително разхлабената монетарна политика в еврозоната и благоприятната конюнктура в реалния сектор в страната, изразена в бърз ръст на заетостта, на практика изчезване на безработицата и нарастване на доходите с високи темпове след 2014-2015 г. Заедно с това обаче трябва да се разглежда и въздействието на кредитирането върху поведението на стопанските агенти, структурата на икономиката и натрупването на риск.
Политиката на Европейската централна банка на отрицателни лихви и (нови) количествени улеснения без никакво съмнение се отразяват пряко и на българския финансов сектор. Ниските номинални (а вече в големи периоди – отрицателни реални) лихви по кредитите за бизнес и домакинства променят стимулите, като насърчават както инвестиции в дългосрочни проекти, така и потребление, а в същото време наказват спестяванията. Това е възможно – но само за определен период от време – благодарение на намаляването на разходите за обслужване на поетия дълг. Задлъжнявайки все повече, заемополучателите реално плащат все по-малко – при 26% по-висок общ дълг на домакинствата към септември 2019 г. спрямо края на 2008 г. например, годишните разходи за лихви на домакинствата в номинално изражение са приблизително 12% по-ниски. Същевременно отношението между разходите за лихви и компенсацията на наетите в икономиката (като обобщен макро индикатор за динамиката на доходите от труд) спада от 6,5% през 2008 г. до 2,9% през 2018 г., което означава, че тежестта на обслужване спада дори повече в относително изражение.
Засега последиците са в много по-голяма степен върху пазара на имоти, отколкото при формирането на капитал в реалния сектор и потреблението на домакинствата. Като отражение, ефектът е отчетлив при цените на активите и в по-малка степен – в потребителските цени. Средните цени на жилищата в шестте най-големи града през второто тримесечие на 2019 г. са с от 30 до 40% по-високи от нивата през 2015 г., а бърз преглед на данните за сключените сделки показва, че ролята на ипотечното финансиране при покупка на имот е нараснала отчетливо през този период. Очакването за по-високи цени и разширяване на кръга на платежоспособните купувачи, което в значителна степен е следствие от ниските лихви и по-благоприятните условия на банките, неизбежно се отразява на проектите за изграждане на нови жилища. Площта на издадените разрешения за строеж на жилищни сгради за последните 12 месеца е 2,3 пъти по-голяма от тази през 2014 г., при административните ръстът е 3,2 пъти, а при другите стопански сгради (производствени, складове и др. под.) – около 40%. Заетите лица в строителството се увеличават с около 40 хил. за последните пет години обаче все още са под нивата от 2008 г. Реално започнатото строителство също не обхваща целия обем издадени разрешения, като вероятно за част от обектите се търси финансиране, за други се изчакват договори с потенциални купувачи и наематели.
Засега данните за потреблението на домакинствата са противоречиви. От една страна, в реално изражение ръстът през 2018 г. е най-високият от кризата насам, но пък темпът от 4,3% не изглежда твърде бърз. Общият внос на потребителски стоки се увеличава с 6,6% през 2018 г. на годишна база, а за първите седем месеца на 2019 г. е 8,2% спрямо същия период на предходната година. Относително по-бързо обаче нараства вносът на мебели и домакинско обзавеждане – над 12% на годишна основа за периода януари-юли 2019 г. В годините след 2015 г. салдото по текущата сметка се повишава и достига 5,4% от БВП през 2018 г., а търговският дефицит е относително нисък – около 3,4%. За сравнение, през 2007 г. текущата сметка отчита дефицит, надхвърлящ 20% от БВП.
Макар въздействията на ниските лихви и улеснения достъп до кредит да са различни от преживяното в периода 2003-2008 г., поне две са сериозните основания за безпокойство. От една страна, натрупва се риск от нарастващата задлъжнялост. При минимална безработица, растящи заплати и ниски лихви обслужването на заемите изглежда почти безпроблемно, но както промяна в стопанската конюнктура, за каквато вече има сериозни индикации, така и повишаване на лихвените нива могат много бързо да променят кредитоспособността на длъжниците. Продължава и натрупването на дълг за финансиране на все по-мащабни дългосрочни проекти в бизнеса, което прави балансите на компаниите все по-чувствителни към лихвен риск и промяна в условията за рефинансиране. От друга страна, увеличеното търсене – както на потребителски стоки, така и на активи и инвестиционни стоки – променя структурата на икономиката. Стоките и дейностите, съпътстващи процеса на вливане на новия кредит в стопанския оборот, изглеждат относително по-печеливши и привлекателни. Част от потреблението се финансира със заемни средства, но за участниците на пазара то може да е сигнал за увеличение на разполагаемия доход. В средносрочен и дългосрочен план това стимулира, при равни други условия, инвестиции именно в тези отрасли за сметка на други. Насочват се труд и капитал, както и предприемаческа енергия, в дейности, които все повече зависят от нарастване на кредита и са основани на очаквания за запазване на сегашната динамика. Както бизнес сектора, така и домакинствата обаче са ограничени от фундаментални фактори в капацитета си да задлъжняват – дългът не може да се увеличава отвъд способността на длъжниците да го възстановят с бъдещ доход. Промяна в паричната политика – макар такава да не изглежда вероятна в най-близко бъдеще – променя и условията за достъп до кредит. Колкото по-дълго продължава периодът на кредитна експанзия, толкова по-големи ще са структурните изменения в икономиката и дълбочината на неизбежната последващата корекция.
преди 4 години Така е. Реалния растеж на България средно по години от 1989та до днес е по 1 процент годишно. Може би малко повече, но под 1.5 процента. Говорим за усреднена стойност. Имаме и години със спад все пак. Това са съвсем официални изчисления и могат да се намерят. Всичко друго е уйдурми за ***. Никого не настигаме в Европа принципно. Изоставаме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Аз мисля, че не може при капитализъм и при пазарна икономика парите като такива просто да нямат цена, да можеш да си вземаш колкото искаш кредит на много ниска лихва, а за капак да няма никаква лихва по депозити и осн. лихвени проценти да са отрицателни. Това не е нормално. Бих го приел при социализма, не и сега. Капитализъм, в който парите нищо не струват не може да има.Нещо ще стане. Белият свят е задлъжнял до над козирката и ще се удави. Свръхзадлъжнялата планета вече не може да плаща лихви. Балона на парите расте. Ако до няколко години не усвоим Марс или поне Луната този балон ще се пукне, защото явно балона на парите/долара иска и трябва да расте. Явно е закон това. Понеже нямаме готовност да усвоим ни Луната, ни Марс чини ми се ще си направим я Трета световна, я криза като от 1929та. ано да греша. Някак странно расте БВП у нас. Растеж 3 процента, инфлация уж ниска, а БВП направо скача в прогнозите. За мен това е инфлация. Неотчетена умишлено. 10 процента годишно. Резултат от парите дето нищо не струват. Краят няма да е добър. Инфлацията обезценява дълговете и аз я бях предсказал преди 10 години като вигях как печатат пари да да убият дълговата криза с още поголям дълг. Лошото, е че паричната маса явно расте неконтролируемо вече. Знаете какво ще стане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Колко реално са лошите кредите от началото на тази година е засекретено! По медиите текът само манипулирани данни. Обществото се държи в неведение за много неща, които рано или късно ще спукат всички балони. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Още в началото на 80-те бензинът струваше 70ст. За 10ст може да си наливал само на някоя бензиностанция на УБО. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ето няколко числа от архивите които ясно показват че България не е мръднала в развитието си последните 30г. и стандарта на живот на средния българин си стои почти на едно място въпреки "растежа" на икономиката.1985г. Средна месечна заплата: 213лв. (минимална 120лв.)Хляб: 0.15лв.Мляко: 0.30лв.Месо: 5лв.Котлет: 2.50лв.Градски транспорт: 0.06лв.Бензин: 0.10лв. (преди петролната криза) После 0.30-0.40 лв.-----------------------------------------------------------2019г.Средна месечна заплата: 1017лв. (минимална 560лв)Хляб: 1.10лв.Мляко: 1.95лв.Месо: 13лв.Котлет: 8.50лв.Градски транспорт: 1.50лвБензин: 2.25лв.------------------------------------------------------------Няма по големи лъжци и измамници от политиците и банкерите!Икономическия растеж е измамата на века! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Политиците са участници в схемата и задачата им е да поддържат измамата и илюзията за "растеж" и "просперитет" на съвременната фалшива икономика.Особено в бедните и изостанали държави като България никога няма да чуете политик да ви говори за покупателната способност и да каже реалните числа!Дори институциите които се занимават с изготвяне на статистиките никога не изнасят детайлна и публична статистика по тези показатели. Инструктирани са да крият данните и реалните нива на инфлацията за да не могат обикновените хора да разберат че държавата е генератор на беност. Иначе още утре ще стане реболюция....Всички политици говорят как БВП се е покачил със Х%. Но това реално е без значение!Единственото нещо което има значение е промяната на покупателната способност на населението. Ако покупателната способност не нараства - значи няма реален разтеж на икономиката! Как може да говориш за разтеж като населението ти обеднява всяка година!? Покупателната способност на българина в момента се намира на нивата от 1985г. Поровете из архивите, вижте какви са били цените и разходите за живот тогава, сравнете ги със днешните разходи и заплати и ще видите че България почти не е мръднала в развитието си последните 30 години. И не се заблуждавайте от това че сега имате разни лъскави играчки. Те нямат никаква стойност! Всичко е ширпотреба произведена в Китай където покупателната способност е още по ниска и дневната надница е работниците във фабриките е $5.Така е и повечето държави. В САЩ например пика при покупателната способност са го преминали още 70-те години. От тогава до сега стандарта им върви надолу и сега последните години само има стабилизиране и лек растеж но все още са далеч под върха от 1970г.. Тоест реален разтеж няма! Просто в някой държави има разтеж на абсолютния оборот (БВП) заради нарастването на населението основно заради имиграция. Но реалния стандарт не се подобрява. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това е целта, и тук да живеем както в Амеуика - изцяло на кредит.Една дървена барака, която там обикновено наричат къща я вземаш под наем.Защото като я купиш, с лихвите за 30 год. ще ти излезе тройно,а като я изплатиш, то ако не я пръскаш редовно, то термитите вече ще са я изяли :)Нищо лично, просто факти от дивият запад. Само милионерите живеят в големи собствени бетонни къщи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години В цялото уравнение за лихвите и кредити навсякъде СЕ МЪЛЧИ, са РАЗХОДИТЕ на живот. Всички платени клакьори в медиите само говорят за големи доходи и ниски лихви, да прилъгват гражданите да задлъжняват. Но за РАЗХОДИТЕ за живот и тяхното УДВОЯВАНЕ, спрямо 2008 *** година, 10 години назад, всички мълчат! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Кредитите не са семки и бонбонки. За необразованите и тези дето си мислят, че банките им правят подаръци, с тези лихви, може би да. Ниските лихви освен, че раздуха балони на всички пазари, и при всички активи,най важното. Раздуха ОБЕМА на кредитите! Тоест, ако при една сравнително средна лихва на заема, не говорим за високи лихви от порядъка на 7,или 8 %, се получава и сравнително усреднено количество кредит, в нито една от двете крайности, що годе е приемливо. Но да се тръби за ниски лихви, при положение, че главницата, и целия поет кредит са в извратено високи стойности, и като вноска, и като количество пари, за длъжника, е пълна подигравка. Да не говорим, че при такива ниски нива, ако един длъжнил се ИЗЛЪЖЕ да изтегли сега кредит, банката му набива хем повече кредит, с висока главница, например ако е за жилище, а и за в бъдеще, длъжника ще очаква и някакво вдигане на тази лихва. Банката му го слага двойно хем му дава повече пари да връща при тези лихви, хем си запазва опцията да му вдигне и цената на кредита. отговор Сигнализирай за неуместен коментар