Защо има проблеми пред големите сливания на банки?

Десет години след финансовата криза в Европа има твърде много банки, които правят твърде малко пари. Една от причините за това е, че лихвените проценти, които са на исторически ниски нива се отразяват на приходите от дейността по кредитиране. Междувременно различни фактори, включително загубите, реализирани от лоши кредити, водят до свиване на печалбите, докато мобилните технологии правят много клонове излишни. Логичният отговор за банкерите и надзорните органи е да има повече сливания на финансови институции. Но все още фрагментираното регулиране на континента и преобладаващите национални интереси правят това по-трудно, отколкото звучи, пише в свой анализ Bloomberg.

1.Как би могло сливането да помогне?

Местните банкови неуспехи почти сринаха Ирландия, Кипър и Испания по време на кризата в Европа. В същото време много правителства все още до голяма степен зависят от местните банки, за да финансират дълга си. Трансграничните банкови групи обаче могат по-добре да се справят с евентуален проблем с изплащането на дълговете в дадена страна, отколкото местната банка с по-концентрирана експозиция към местното правителство. На ниво банка една от най-големите ползи идва от свиването на разходите. Това означава съкращаване на персонал, но и нарастване на приходите, с които биха могли да се финансират разходите за развитие на високи технологии. Малки банки в Германия, Испания и Италия се сливат, но пречките са повече за по-големите им конкуренти и особено при трансграничните сделки.

2. Липса на единно прилагане на европейските правила

Европейската комисия и изпълнителната власт на Европейския съюз изготвят правила за 28-те членове на съюза, но националните законодателства могат да приспособят някои от тях (и да защитават местното си право). Европейската централна банка, която упражнява надзор над най-големите банки в еврозоната и Европейския банков орган, които определят по-деликатните точки в проектите на Комисията отделят много време за хармонизиране на националните правила, като например изискванията по отношение на капитала за покриване на загуби. Но в други области липсва напредък като стандартите за оценяване дали мениджърският състав е годен да управлява дадена банка според ЕЦБ. Съществува и противоречиво прилагане на европейските правила за реакция при сериозно затруднени банки, което Италия използва, за да вкара парите на данъкоплатците в кредиторите. 

3. Каква промяна искат да видят банките?

Най-горе в списъка е способността да преместват капитали и ликвидни средства свободно от една държава в друга. УниКредит има звено в Германия, но властите там могат да спрат прехвърлянето на резерви от Мюнхен към Милано. Според някои германски експерти това е оправдано по време на кризата с държавния дълг, когато има реално съмнение относно способността на Италия да остане във валутния съюз и да плати в срок дълговете си. Играта започна да се промяне през 2014 г., когато ЕЦБ започна да наблюдава най-големите банки. Европейската комисия в момента се опитва с подкрепата на банките да прехвърли към ЕЦБ останалите правомощия, които местните надзорни органи могат да използват, за да действат в името на националните интереси за сметка на интересите на целия регион.

4. Банките също ли са виновни за липсата на трансгранични сливания?

Разбира се. Много европейски банки, особено в южните страни, едвам запазват стабилност заради голям процент на лошите кредити, което ги прави неатрактивни. Банките във Франция и Германия все още държат пък големи обеми от така наречените „трудни за оценка активи“, някои от които са останали от финансовата криза.

5. Какво могат да направят законодателите и регулаторите?

Хармонизирането на данъчните закони и на тези, свързани с обявяването на неплатежоспособност би оказало голям ефект. ЕС постигна напредък по отношение на данъците. Все пак обаче различнито третиране от страна на държавните органи причинява несигурност. Различните закони за несъстоятелност също са проблем: в Италия на банките може да им отнеме няколко години, за да стигнат до кредитополучателите чрез съд, докато кредиторите в други държави могат да се сдобият с обезпечението в рамките на месеци. Италия преработи правилата си за обявяване на несъстоятелност през 2017 г., други обаче все още не са.

6. Може ли общата депозитна застраховка да помогне?

Да, но сме далеч от този момент. Застраховка, която да обхване всички депозити в Европа, би увеличило доверието на вложителите в банките, независимо къде се намират. Но Германия засега отхвърля тази идея, тъй като смята, че банките в Южна Европа първо трябва да намалят лошите си заеми преди германските спестители да поемат риска да понасят загуби, реализирани в други държави. Така плановете за обща застраховка на депозитите остават в застой.