Всички сценарии за криза водят към Рим, докато ЕЦБ вдига лихвите

Политическа драма

Италия никога не е твърде далеч от политическа криза – крехко състояние, което се вижда от 14 правителства и 10 различни премиери от създаването на еврото насам.

Коалицията на премиера Марио Драги успя да балансира, като запази ръста на икономиката след пандемията и намали гигантския дълг на Италия.

Макар че се предполага, че той трябва да остане на власт до следващата пролет, се забелязват пукнатини на фона на борбата за позиции преди парламентарните избори.

Движението „Пет звезди“, водено от Джузепе Конте, няма да подкрепи спасителен пакет за компаниите и домакинствата, ударени от нарастващите енергийни цени, а външният министър Луиджи ди Майо се отдели от тази група, за да създаде нова партия.

Междувременно лидерът на „Лига“ Матео Салвини иска по-висок дефицит, за да се финансират енергийните облекчения, а лидерът на „Напред, Италия“ и бивш премиер Силвио Берлускони иска нов кръг преговори, за да види дали партиите остават ангажирани с правителството.

Дори без предсрочни избори перспективата популистите да получат властта или коалиция, която или изпитва трудности да управлява, или харчи пари неразумно, е реална. Това е последният сценарий на Bloomberg Economics.

„Ако политическата ситуация стане враждебна и ново правителство на Италия не може да договори посоката напред с Европейската комисия, не може реалистично да се очаква, че ЕЦБ ще се намеси“, казват икономистите. „Предвид факта, че ще те трябва да се бори с инфлация, резултатът ще бъде фрагментация – и потенциално криза“, посочват те.

Конфронтация с ЕС е опасна, защото ще ограничи възможностите на блока да помага. Така Гърция бе почти изкарана от еврозоната през 2015 г. при популисткото правителство на тогавашния премиер Алексис Ципрас.

Дори без противопоставяне драстичното намаляване на разходите, което ЕС поиска от гърците, няма да бъде толкова лесно за Италия.

Несигурно бъдеще

Със среден матуритет по дълга от над 7 години Италия има известна устойчивост. Размерът и ролята ѝ като основател на ЕС също я поставят в различна политическа категория.

На този фон може да се прояви залитането между моменти на напрежение, с периодично увъртане – точно както определяше оцеляването на еврото досега.

На такъв благоприятен път залага Дарио Пъркинс, управляващ директор на глобалния макро отдел в TS Lombard и бивш служител на британското финансово министерство.

„За пръв път от дълго време ЕЦБ всъщност изпревари проблема“, казва той. „ЕЦБ очевидно осъзна, че е нейна работа да предотвратява тези евро кризи. Затова не мисля, че перспективата е толкова мрачна, колкото изглежда“, посочва Пъркинс.

Инвеститорите в облигации явно са съгласни, успокоени, поне засега, от реакцията на ЕЦБ. Спредът между доходността по 10-годишните италиански облигации и германските такива се стесни от 240 базисни пункта в средата на юни до под 200 базисни пункта.

„Ако реагират правилно, мисля, че това е изключително важно и може всъщност фундаментално да адресира нещо, което не е разглеждано от кризата в еврозоната“, казва Лонерган от M&G. „Това изцяло променя рисковите свойства на италианските облигации“, допълва той.

Но един или всички споменати сценарии все пак може да се материализира, може в резултат на други заплахи – например рецесия в региона, причинена от енергийна криза, в случай че Русия прекъсне доставките на газ. Подобна перспектива може наистина да застраши всичко, особено Италия.

Макар че други страни като Гърция, Испания и Португалия също да са уязвими към спекулации, трудно е да си представим криза, която италианците биха могли да избегнат.

Натискът върху други правителства да преразгледат отдавна погрешния дизайн на еврото може да се засили, докато политическото напрежение натежава върху ЕЦБ.

„Може да е нужно началото на реална криза, за да се активизират с действия лидерите на Европейския съюз или за да бъде създаден постоянен фискален предпазен механизъм за еврото“, казват анализаторите на Bloomberg Economics.