Защо щатските ДЦК имат много по-ниска доходност от тези в периферията на Европа

Двама икономисти от клона на Федералния резерв в Кливлънд обясняват по интересен начин защо лихвите по 10-годишните облигации на Ирландия и Испания изискват толкова по-висока доходност от американските, пише CNBC.

Според тях лихвеният диференциал не е причинен от различното съотношение на дълга към БВП, нито от разликите в икономическия растеж. Ето факторите, които те изтъкват.

Първо, както ирландците много добре знаят, проблемите с балансите на банките могат много бързо да се превърнат в дългови проблеми на правителствата. През пролетта на 2010 г. ирландското правителство трябваше да рекапитализира банките, което увеличи държавния дълг. В САЩ връзката между банковия сектор и правителството изглежда е по-слаба от тази в Европа.

Например, експозициите на банките от периферията на еврозоната към техните правителства надвишават 20% от БВП, докато в САЩ те възлизат на само 8%. Същото важи и за цялостните им експозиции към държавни дългове - европейските банки държат много повече чужд правителствен дълг, отколкото американските.

Ако се наложи правителството да рекапитализира банките, както в случая на Ирландия, то задълженията му ще нараснат с повече в Европа, отколкото в САЩ.

Друг фактор, обасняващ разликата в доходността на облигациите е свързан с вида на държателите на национален дълг. В САЩ делът на местните държатели, както и на чуждите институции, като други централни банки, е по-голям спрямо периферията на еврозоната.

Това дава на САЩ предимството да имат много по-стабилна инвестиционна база. Частните местни инвеститори са склонни да проявяват известни вътрешни пристрастия. Ако те искат да държат актив с характеристиките на ДЦК, при равни други обстоятелства ще изберат книжа на своята страна. Те също така е по-малко вероятно да излязат от инвестицията си при колебания в цените.

Нещо повече, предвид значението на американската икономика, чуждите централни банки може да желаят да държат щатски ДЦК по стретегически причини, които не отразяват непременно пазарните нагласи.

Друго обяснение за спреда в доходността е факторът „сигурно убежище”. Паричните мениджъри трябва да влагат средствата си някъде, и след като голяма част от европейските държавни облигации са поставени под натиск, американският дълг се радва на повишено търсене. Влиянието на този фактор напоследък бе засилено от увеличената нестабилност на капиталовите пазари.

Накрая трябва да се отбележи, че прозвището „сигурно убежище” не идва случайно. Причината американските ДЦК да имат по-ниска доходност от например зимбабвийските е отчасти защото по принцип, както правителство на САЩ, така и Федералният резерв се радват на заслужено доверие - правителството се е ангажирало да поддържа дълга на устойчиви нива, а Фед гарантира, че няма да го монетизира.