К. Стойчев: България трябва да постави крайна дата за излизане от въглищната индустрия

Словакия, Румъния и Гърция определиха точна дата за излизане от въглищната индустрия. България трябва да подходи по същия начин. Без краен срок ще имаме затруднения при усвояването на финансови средства от Фонда за справедлив преход. Европейската комисия ще ни предостави този вид финансиране и ще очаква от българското правителство да вземе решение кога нашата страна ще спре да произвежда електроенергия чрез изгаряне на въглища.

Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "Бизнес старт" доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география" в Геолого-географския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“.

Доц. Стойчев предупреди, че може да имаме затруднения при усвояване  на средства от Фонда за справедлив преход, защото Европейската комисия ще ни предостави финансиране, но ще очаква от българското правителство да вземе окончателно решение кога нашата страна ще  спре да произвежда електроенергия чрез изгаряне на въглища.

Ученият смята, че добивът на въглища и производството на еленергия от тях може да продължи поне сто години, защото въглищните запаси са много.

Той е на мнение, че въглищната парадигма трябва да бъде спряна от екологична гледна точка. Ученият посочи, че въглищата са източник на голямо количество съединения, които могат да намерят друго предназначение.

"Въгледобивът е традиционна дейност за България. Страната ни продължава да добива основно лигнитни и кафяви въглища. Характерното за тези въглища е, че те са не много стари от геоложка гледна точка, като имат високо съдържание на сярна пепел, което през годините създаваше затруднения при тяхната употреба. Главното им предназначение беше производството на електрическа енергия чрез топлоелектрически централи", посочи експертът.

По думите му философията на справедливия преход е обусловена от едно явление – всяка енергийна система има, исторически погледнато, начало и край.

"До момента е имало четири енергийни системи, като в момента сме на прага на пета. Първата е водната, втората – въглищната, третата енергийна система е нефтената, а четвъртата е ядрената. Петата са възобновяеми енергийни източници и водород. Водната и нефтената енергийни системи ще останат, но ще намаляват дела си като гориво. Въглищата на територията на Европа трябва да спрат да се използват като гориво", смята доц. Стойчев.

Друга тема на разговора беше икономическата трансформацията на въглищните региони.

Доц. Стойчев посочи, че ситуацията е доста различна в българския югоизток (в Стара Загора) и югозапад (в Бобов дол и Перник).

"Пикът на добива на въглища в Бобов дол беше преди 25-30 години, след което този вид дейност постепенно намали своята значимост. Преходът от въглищния сектор там вече е стартирал. Хората са се преквалифицирали, като някои от тях са напуснали страната. Ситуацията в Стара Загора е напълно различна. „Марица изток“ все още произвеждат над 40% от електроенергията в България", коментира експертът.

Ученият смята, че периодът до крайната дата за излизане от въглищната индустрия, който е не по-малко от пет години, трябва да се използва за създаването на алтернативни източници на енергия, за да може да се подготви преминаването на цялата икономическа структура към друг тип енергийна система.

Според него домакинствата и бизнесите трябва да могат да си позволят по-скъп източник на енергия в началото на прехода, но очаква цената ѝ да падне по естествен начин, след като технологията остарее. Доц. Стойчев обясни, че подобно явление са наблюдава при алтернативните източници на енергия.

„Макроикономически България трябва да се преориентира от износителка на електроенергия към това да захрани сектори на икономиката, които да дадат добавена стойност дори и с по-скъпа енергия. Нашата главна стратегическа задача не е да осигуряваме Гърция, Сърбия и Румъния с евтин ток, а да реформираме вътрешната си енергийно-икономическа структура", съветва ученият.

Той подчерта, че в Перник и Бобов дол не може да има бърз технологичен скок, затова трябва да има производства, свързани с локацията при рекултивация на досегашните райони около мините.

Доц. Стойчев отбеляза, че в София „трябва да има инвестиции за отваряне на инфраструктурата си, защото е град за правене на пари, а не за живеене“. Повод за изказването му е водената регионална политика и очаквания от новата власт.

Какво съдържа докладът на екипа с ръководител доц. Косьо Стойчев? Какво ще бъде развитието на въгледобивните общини? Каква е ролята на държавата в подпомагане на бизнеса?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.