Биткойнът изглежда заседнал – цените намаляват, търсенето онлайн на биткойна и другите криптовалути се свива, все по-малко монети се търгуват, а свързаните с криптовалути фондове отчитат значителен отлив на средства, съобщава Bloomberg.
Анализ на UBS на около 160 продукта показва, че април е напът да отчете най-големия отлив на средства от криптовалутните борсово търгувани фондове (ETF) изобщо. Инвеститорите са изтеглили над 417 млн. долара от началото на месеца. Само един продукт на Purpose отчита отлив от над 220 млн. долара от края на март насам.
С други думи: треската за криптовалути изглежда се успокоява, подобно на върховете и спадовете през 2017 г. и 2018 г. Секторът също така вече не наблюдава големия приток на нови инвеститори, който видяхме през последните две години.
Най-големият отлив на средства от биткойн ETF-ите. Графика: Bloomberg/UBS
„Голямата част от населението изглежда има слаб интерес към крипто(валутите), защото са твърде сложни, твърде волатилни, твърде странни“, казва Джеймдс Малкълм, ръководител на звеното за валутни и криптовалутни проучвания на UBS.
Криптовалутите, също като другите активи, смятани за по-рискови и волатилни, се разпродават от началото на годината, предвид затягането на паричната политика на водещите централни банки. Биткойнът достигна пик от близо 69 хил. долара през ноември, но оттогава насам цената му е надолу с близо 40%.
Търгуваните обеми на борси като Coinbase и Kraken също остават занижени и притокът на нови инвеститори пресъхва. На този фон търсенето в Google на думата „биткойн“ (Bitcoin) също е намаляло, а активността в групата в Reddit за криптовалути – на база публикации и коментари за ден – е спаднала спрямо нивата си от средата на 2021 г.
И така – какво трябва да се случи, за да може интересът да нарасне пак? Малкълм казва, че участниците в сегмента искат по-голяма регулаторна яснота – нещо, което може още да е далеч. Ако цените започнат да растат отново, и инвеститорите може да се върнат.
„Или трябват нови хора, или трябва настоящите играчи да посвещават все по-голяма част от ресурсите си на индустрията“, допълва той.
Друга причина биткойнът да е в сегашното си положение е това, че голяма част от монетите отиват в ръцете на дългосрочни притежатели. Анализ на Blockforce Capital, базиран на данни от Glassnode, отбелязва „огромното количество“ монети, сваляни от търговия в последно време. Те отиват „офлайн“ на съхранение, което означава, че е по-малко вероятно да бъдат търгувани. Не само броят неликвидни монети се увеличава, но също така и скоростта, с която това се случва.
Все по-малко монети се търгуват. Графика: Bloomberg/UBS
Но данните може би крият в себе и светлината в края на тунела. „Виждали сме такъв обем на отлив четири пъти преди това от началото на 2018 г.“, се казва в анализа. „Три от тези случаи са свързани с рязко движение в посока нагоре в цените не дълго след това“, се казва още.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?