България е втора в ЕС по най-нисък държавен дълг към края на 2023 г.

България е втора в ЕС по най-нисък държавен дълг в съотношение към брутния вътрешен продукт (БВП) – 23,1%, като пред нея е само Естония с дълг от 19,6% от БВП. Това сочат публикувани днес данни от Европейската статистическа служба. Данните за публичния дълг и дефицита на страната бяха оповестени по-рано днес и от Националната статистическа служба (НСИ). 

Източник: Евростат

При сравнението на тримесечна база - последното тримесечие на 2023 г. спрямо предходното - България е страната в ЕС с най-голямо нарастване на държавния дълг спрямо БВП – с 2,1 процентни пункта, следвана от Латвия – 1,6 пр. п. и Финландия – 1,5 пр. п. Най-голямо понижение е отчетено в Португалия (с 8,4 пр. п.), Гърция (с 3,7 пр. п.) и Словения (с 2,6 пр. п.).

Страната ни е сред деветте държави членки, които отчитат ръст на дълга си през последното тримесечие на 2023 г. като дял от БВП спрямо последното тримесечие на 2022 г. заедно с Финландия, Латвия, Румъния, Естония, Люксембург, Белгия, Полша и Литва. При Финландия, Латвия и Румъния нарастването е най-осезаемо – съответно с 2,3 пр. п., с 1,8 пр. п. и с 1,3 пр. п. При България ръстът на дълга като дял от БВП е с 0,5 пр. п.

Най-значително понижение в съотношението дълг към БВП е отчетено в Португалия (от 13,3 пр. п.), Гърция (от 10,8 пр. п.) и Хърватия (4,8 пр. п.).

Страните с най-голям дълг като дял от БВП в края на 2023 г. са Гърция (137,3%), Италия (137,3%), Франция (110,6%), Испания (107,7%) и Белгия (105,2%).

В края на четвъртото тримесечие на 2023 г. съотношението между държавен дълг и БВП общо за ЕС се понижава от 82,4% до 81,7% в края на третото тримесечие. За еврозоната съотношението е 88,6% при 89,6% в края на третото тримесечие.

В сравнение с края на последното тримесечие на 2022 г. държавният дълг като дял от БВП се е понижил както в ЕС (от 83,4% до 81,7%), така и в еврозоната (от 90,8% до 88,6%).

Дефицит в ЕС и еврозоната

По отношение на държавния дефицит като дял от БВП в ЕС, той се е повишил от 3,4% през 2022 г. до 3,5% през 2023 г., а в еврозоната се наблюдава слабо понижение – от 3,7% през 2022 г. до 3,6% през 2023 г.

През 2023 г. всички държави членки отчитат дефицит, без четири – Кипър и Дания (с излишък от по 3,1%), Ирландия (1,7%) и Португалия (1,2%).

При 11 държави членки държавният дефицит надвишава 3% от БВП. Най-висок е дефицитът на Италия (7,4%) – над два пъти по-висок от средното за ЕС (от 3,5%) и подчертава трудностите пред финансовото министерство да овладее публичните финанси на страната, пише Ройтерс. Следват я Унгария (6,7%), Румъния (6,6%) и Полша (5,1%), като и трите държави са извън еврозоната.

Проблемът с италианския „Супербонус“

През този месец италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети заяви, че се очаква ЕК да задейства процедурата си за нарушение на дефицита за всички държави над тавана от 3%.

През април миналата година италианското министерство на финансите очакваше дефицит от 4,5%, през септември го повиши на 5,3%, а на 1 март прогнозира 7,2%, преди новата възходяща ревизия в понеделник да достигне 7,4%. При преизчислението на дефицита са взети предвид данните за усвояването на спорната държавна схема „Супербонус“, която предлага на собствениците на жилища да бъдат изплатени 110% от разходите за енергоспестяващи ремонти.

По въведената през 2020 г. мярка са изплатени над 160 млрд. евро към 4 април, което е далеч над всички предишни оценки на правителството. В понеделник, в обръщение към парламента във връзка с многогодишната бюджетна рамка на Министерството на финансите, централната банка на Италия обяви, че само през 2023 г. програмата „Супербонус“ ще струва почти 4% от БВП, което е пет пъти повече от оценката на Рим от април миналата година, припомня Ройтерс.

Банката предупреди и че плановете на италианските власти да удължат до 2025 г. временното намаляване на данъците за хората с ниски и средни доходи ще увеличи „несигурността“ по отношение на публичните финанси. Според последните прогнози италианското финансово министерство държавният дълг на страната, който е вторият по големина в еврозоната и е обект на внимателно наблюдение от страна на рейтинговите агенции и пазарите, ще се движи в тенденция за нарастване към 140% от БВП до 2026 г.