МВФ: Страховете от митата на Тръмп тласкат нагоре разходите по дългосрочните заеми

Заплахите за мита на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп вече повишават разходите за дългосрочни заеми по света, твърди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Bloomberg.

Несигурността относно търговските политики на бъдещата администрация допринася за световните икономически затруднения и „всъщност се изразява в световен мащаб чрез по-високи дългосрочни лихвени проценти“, коментира Георгиева пред репортери във Вашингтон. По думите ѝ това се случва, въпреки че краткосрочните лихвени проценти са намалели – „много необичайна“ комбинация.

Тръмп, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, обеща да наложи нови мита върху вноса от страни като Китай, както и от съюзнически държави, включително Канада и Мексико. Това поражда опасения, че прекъсването на веригата за доставки ще забави икономическия растеж и ще повиши цените. Главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Пиер-Олиеив Гуринша през октомври предупреди, че митата и търговската несигурност могат да намалят глобалното производство с около 0,5%.

Последните седмици на 2024 г. и първите дни на новата година бяха белязани от рязко увеличение на доходността по облигациите в голяма част от света и скок на щатския долар, докато инвеститорите претеглят потенциалното въздействие на политиките на Тръмп по време на втория му мандат.

„Не е изненадващо, като се има предвид размерът и ролята на икономиката на САЩ, че в световен мащаб има голям интерес към политическите насоки на бъдещата администрация, по-специално относно митата, данъците, дерегулацията и ефективността на правителството“, коментира Георгиева в петък. Въздействието на търговските политики на САЩ ще бъде най-силно върху страните и регионите, интегрирани в глобалните вериги за доставки, включително много средни по размер икономики и Азия като регион, допълва тя.

Силният долар „може да подхрани по-високи разходи за финансиране на развиващи се пазарни икономики и особено на страните с ниски доходи“, посочва Георгиева. По думите ѝ икономическите данни на САЩ, включително доклада за заетостта от петък, показват, че Федералният резерв „може да си позволи да изчака повече данни, преди да направи допълнителни намаления“ на своя референтен лихвен процент.

От пандемията насам МВФ предупреждава за слаби перспективи за растеж на световната икономика. През октомври той прогнозира ръст от 3,2% тази година – прогноза, която трябва да бъде преразгледана на 17 януари, когато фондът публикува актуализация на свята прогноза за световната икономика.

Георгиева намеква, че данните няма да се променят много, като посочва, че МВФ вижда „стабилен глобален растеж“, но тя изтъква значителни различия.

„САЩ се справят доста по-добре, отколкото очаквахме преди“, казва тя. За разлика от това, Европейският съюз е „донякъде в застой“, Индия е „малко по-слаба“, а Китай е изправен пред предизвикателства от дефлационен натиск и слабо вътрешно търсене.