Апетитът на инвеститорите към швейцарския франк е главоболие за централната банка на страната

Търговските политики на президента на САЩ Доналд Тръмп разтърсиха световните фондови пазари през последните седмици, като накараха инвеститорите да търсят сигурни места на финансовите пазари, пише CNBC.

Сред облагодетелстваните от пазарната волатилност е швейцарският франк, който е широко възприеман като актив-убежище в периоди на макроикономическа и геополитическа несигурност. От началото на годината швейцарската валута е поскъпнала с 10% спрямо щатския долар, но в границите на Швейцария нарастващото търсене на франка създава предизвикателства за държавните ръководители.

Швейцарският франк се търгува с повишение от 0,4% спрямо долара към 17,20 ч. българско време, като за един долар се купуват 0,82 швейцарски франка. Швейцарската валута, която се търгуваше без промяна по-рано в сряда, отбеляза силен ръст, след като данни на ADP показаха, че наемането на служители в частния сектор в Америка се е забавило до двегодишно дъно миналия месец.

Силният франк подлага Швейцария на дефлационен натиск. С поскъпването на валутата вносът, който играе значителна роля в икономиката на страната, поевтинява.

За някои страни този ефект може да бъде добре дошъл като отдих от упоритата инфлация. Но докато много от развитите пазари като САЩ и Великобритания все още работят за забавяне на инфлацията до целите им от 2%, Швейцария е изправена пред обратния проблем – цените спадат твърде много.

Инфлацията в Швейцария беше отрицателна през май, като индексът на потребителските цени в страната отбеляза спад от 0,1% на годишна база. Цените на вносните стоки се свиха значително, като намаляха с 2,4% на годишна база, след като през предходния месец останаха без промяна.

Шарлот дьо Монпелие, старши икономист за Франция и Швейцария в ING, отбелязва ролята, която силното поскъпване на валутата играе за инфлацията в страната.

„Последният спад до голяма степен се дължи на външни фактори“, отбелязва тя в бележка от вторник. „Силният швейцарски франк значително намали цените на вносните стоки... Като се има предвид, че вносът съставлява 23% от индекса на потребителските цени, това оказва чувствително влияние върху общата инфлация в Швейцария“, допълва Дьо Монпелие.

Данните за май отбелязват първото връщане на Швейцария към дефлация след пандемията от Covid-19. Това може да подтикне Швейцарската централна банка към използване на две ключови политики, прилагани по-рано за справяне с това, което Дьо Монпелие определя като „постоянно главоболие“ за централната банка.

Отрицателни лихвени проценти

През 2022 г. централната банка сложи край на седемгодишния период на отрицателни лихвени проценти, непопулярна политика сред спестителите и кредиторите, тъй като те елиминират възвръщаемостта от спестовните сметки и свиват маржовете и рентабилността на банките.

На последното си заседание през март централната банка понижи основната си лихва с 25 базисни пункта до 0,25%.

След данните за инфлацията от тази седмица се очаква централната банка „да се опита да се пребори с поскъпването на швейцарския франк с наличните си инструменти“, коментира Дьо Монпелие.

ING очаква централната банка да понижи основния си лихвен процент с 25 базисни пункта на следващото си заседание по-късно този месец, а според Дьо Монпелие вероятно ще последват нови понижения.

„Въз основа на сегашните данни връщането към отрицателни лихвени проценти до края на годината изглежда все по-вероятно“, отбелязва тя. „Основният ни сценарий включва второ намаление с 25 базисни пункта през септември, с което лихвеният процент ще достигне -0,25%. Въпреки че централната банка би предпочела да избегне по-големи съкращения, не може да се изключи намаление с 50 базисни пункта през юни“, допълва Дьо Монпелие.

Макар че ING очаква ръководителите на централната банка да спрат да понижават лихвите, когато те достигнат ниво от -0,25%, Дьо Монпелие счита, че по-нататъшно поскъпване на швейцарския франк „може да принуди централната банка да действа“, като не ѝ остави друг избор освен да понижи лихвите още повече на отрицателна територия.

Лили Фанг, преподавател по финанси във факултета по бизнес на INSEAD, казва пред CNBC, че сегашните условия вероятно ще тласнат Швейцария отново към среда на отрицателни лихвени проценти – ход, който председателят на Швейцарската централна банка Мартин Шлегел подчерта, че остава на дневен ред.

„Швейцарските власти очевидно са обезпокоени, тъй като... това е малка, отворена икономика, която разчита на международната търговия, а САЩ в частност са най-важният ѝ търговски партньор извън ЕС“, коментира Фанг в телефонен разговор.

„Швейцария вече намали лихвите преди ЕС. Смятам, че е много вероятно те да се понижат до нула и дори да станат отрицателни“, допълва тя.

Валутна намеса

Друг инструмент, който централната банка е използвала преди за охлаждане на швейцарския франк, е намесата на валутния пазар чрез продажба на франкове и покупка на чуждестранни валути.

Но с връщането на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом тази стратегия се сблъсква с политически предизвикателства.

През 2020 г. Министерството на финансите на САЩ, по времето на първата администрация на Тръмп, обяви Швейцария за валутен манипулатор, като я обвини в умишлено обезценяване на швейцарския франк спрямо щатската валута. По онова време централната банка на Швейцария отхвърли тези обвинения.

В пълния списък на Тръмп с т. нар. реципрочни мита се казва, че при изчисляването на налозите, които отделните държави налагат на САЩ, са взети предвид „валутните манипулации и търговските бариери“. Администрацията заяви, че е изчислила, че Швейцария, която премахна всички мита миналата година, начислява налози от 61% на САЩ и следователно тя ще наложи нови мита от 31% на швейцарските стоки.

Макар Дьо Монпелие от ING да признава, че евентуална валутна намеса от централната банка може „да предизвика гнева на американската администрация“, тя твърди, че е вероятно банката да се намеси на пазарите през следващите месеци.

Алекс Кинг, бивш форекс трейдър и основател на платформата за лични финанси Generation Money, е съгласен, че всяка директна покупка на чуждестранни валути от централната банка „едва ли ще се хареса на американската администрация“.

„Когато през 2020 г. Швейцария беше обявена за валутен манипулатор, заплахата от мита не беше толкова важен фактор, но сега тя е изправена пред дилема“, отбелязва той в имейл до CNBC. „Ако отново се намеси пряко на валутните пазари, тя може да бъде засегната от по-високи американски мита, а отрицателното въздействие от това може да бъде по-тежко от краткосрочния инфлационен натиск“, допълва Кинг.

Миналия месец Шлегел заяви, че швейцарски официални представители са провели конструктивни разговори със САЩ относно валутните намеси на централната банка, в коментар, цитиран от Bloomberg.

„Никога не сме оказвали влияние върху валутния курс, за да си осигурим предимство“, заяви той пред аудитория в швейцарския град Люцерн.

„Не съм сигурна, че те веднага ще пристъпят към валутна и пазарна намеса, тъй като САЩ са склонни да наричат страните „манипулатори“, казва Фанг от INSEAD. „Не смятам, че те наистина искат отново да бъдат обявени за манипулатор, така че смятам, че ще прибегнат до това вероятно като последно средство“, допълва тя.