ЕС все повече търгува с автократи и диктатори, според изследване на ЕЦБ

Европейският съюз (ЕС) търгува все повече с държави, управлявани от автократи и диктатори, според изследване, публикувано от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Автори на изследването са Клаудия Маркини, главен анализатор на изследванията на паричната политика, и Александър Попов, съветник изследвания на паричната политика.

Експертите са създали индекс на търговията, претеглен спрямо демокрацията с фокус върху старите държави членки на ЕС, тъй като повечето от по-новите  членки са били недемократични държави до края на 80-те години на XX век.

За създаването на индекса авторите на изследването са анализирали вноса и са претеглили дела на отделните търговски партньори според техния резултат в Индекса на либералната демокрация, който измерва техния демократичен статус. 

Индексът, претеглен спрямо демокрацията, се измерва по скала от 0 до 1. Колкото по-близо до 1 стои една държава, толкова по-демократична е, и обратното. За илюстрация, хипотетична стойност от 0,8 или повече би означавала, че вносът на 15-те стари страни членки на ЕС идва от страни с висок резултат, докато стойност от 0,1 или по-малко би означавала, че целият внос идва от страни с нисък резултат.

Обратна U тенденция

През последните 40 години индексът следва обратна U-образна тенденция, посочва се в изследването. Между 1985 г. и края на 90-те години на XX век индексът се е увеличил значително, което отразява широката тенденция на демократизация в Източна Европа, Латинска Америка и Източна Азия. 

Този индекс достига максимум от 0,59 през 1999 г. 

Между 1999 г. и 2022 г. индексът постепенно губи около една трета, като достига исторически минимум от 0,41 през 2022 г. Това число е аналогично на ситуация, в която половината от вноса в 15-те стари членки на ЕС идва от Канада, зряла демокрация, а другата половина идва от Турция, страна, където състоянието на демокрацията непрекъснато се влошава през последните години, посочват авторите на доклада.

Това развитие е като цяло сходно във всяка от изследваните страни, което предполага, че както като група, така и поотделно зрелите европейски демокрации са станали по-малко склонни да избягват автократични търговски партньори през последните 25 години, заключават анализаторите.

Спадът на индекса спира през  2023 г. Това отразява търговските санкции на ЕС, наложени войната в Украйна.

Демокрация в отстъпление

От една страна, понижението на индекса е заради засилената търговия с Китай. След като прекара десетилетия извън международната търговска система, през 2001 г. Китай се присъедини към Световната търговска организация (СТО) и оттогава търговията с ЕС се увеличава значително.

В момента Китай представлява около една пета от целия внос в ЕС и се нарежда на 172-ро място от 179 държави по отношение на демократичния рейтинг.

Анализаторите посочват, че ако индексът за търговията на ЕС, претеглен през демокрацията, се коригира без Китай, показателят е средно по-висок с около 0,085 пункта от 1999 г. насам.

Същевременно обаче индексът намалява с една пета за същия период без Китай, т.е. проблемът е отстъплението от демокрацията в търговските партньори на ЕС и преразпределянето на вноса в полза на по-малко демократични държави, посочват авторите на доклада.

Щети за репутацията, генериране на печалби за недемократични режими

Анализаторите посочват, че ЕС се изправя пред няколко предизвикателства. Първото – и най-очевидното, е свързано с репутацията му на икономически и политически съюз, основан на ценности.  Спадът в качеството на демократичното управление на средностатистическия му търговски партньор от 1999 г. насам може да се възприеме като несъвместим с целите на устойчивата търговска политика.

Търговията с диктатори, освен това, генерира печалби за режими, които често имат изрично експанзионистична и милитаристична програма, подчертава се в публикацията. Повишеният геополитически риск има последици за всички аспекти на световния икономически ред. Това включва паричната политика, финансовата стабилност и международните капиталови потоци, особено за отворена икономика като европейската. В крайна сметка това може потенциално да се превърне в екзистенциално предизвикателство за ЕС, заключават изследователите.

Третото предизвикателство е свързано със зеления преход. Съвременните нисковъглеродни технологии разчитат на редица редкоземни материали, които обикновено се срещат в страни с автократични режими, посочват авторите на доклада.  Злоупотребите при добива на тези суровини под формата на затворнически и детски труд са добре документирани. Рискът е, че опитвайки се да се справим с един външен ефект (въглеродни емисии), неволно ще влошим друг (нарушения на правата на човека в други страни).