БСК: До месец трябва да заработи платформата на КЗП за обявяване на цените на търговците

Все още няма платформа на Комисията за защита на потребителите (КЗП), на която търговците с 10 млн. лв. годишен оборот през 2024 г. да публикуват цените си до 7 часа сутринта всеки ден, защото още няма списък на стоките и услугите от голямата потребителска кошница, изтъкна пред БНР Станислав Попдончев, зам. председател на Българска стопанска камара (БСК). Той очаква такава платформа да заработи до месец.

Това е изискване от приетия Закон за еврото и той задължава търговците да публикуват цените на сайтовете си, а които нямат такива, да ги изпращат на КЗП, като институцията ще поддържа платформа.

"В голямата потребителска кошница има страшно много стоки и това е проблем. От КЗП ще направят списък и ще извадят част от продуктите и услугите. Проблемът е в това за колко стоки ще става въпрос – един търговски обект предлага по 10-15 вида сирене и разфасовки. Става въпрос за публикуване на много цени и не зная как потребителите ще се ориентират", коментира Попдончев.

Той сподели, че има опасения, че ежедневното разкриване на цените на дребно за десетки хиляди артикули може да доведе до непазарни практики.

"Когато цените ги правите публични за конкурентите и когато ежедневно се проследява как определяте цената, то тогава това може да доведе до нежелани ефекти, включително и картелизиране. Вече е в сила изискването да се обявяват цените до 7 сутринта, но няма платформа, надявам се до 8 октомври да има и контролните органи няма да налагат санкции, а само предписания", изтъква Попдончев.

Очакванията на зам.-председателят на БСК са до месец да стартира платформата на КЗП за обявяване на цените.

"Но това отваря възможности за конкуриращи се бизнеси да си виждат цените и да разпознаят моделите, по които ценообразуват", предупреждава той.

Със закона Министерски съвет (МС) дава заявка, че държавата показва, че няма да толерира спекулативно повишаване на цените заради преминаване към еврото, коментира Попдончев.

"Повишаването може да е резултат и от очакване за повишаване и пазарът реагира на нагласите", изтъква той.

Зам.-председателят на БСК коментира какви са новите промени и механизма им на действие за контрол на цените. Сред новостите са по-големите правомощия на контролните органи – КЗП, Национална агенция за приходите (НАП), Комисия за финансов надзор (КФН), Българска народна банка (БНБ).

"Въведоха се понятия като "обективни икономически фактори" за увеличаването на цените, както и в преходни и заключителни разпоредби се дават правомощия на МС еднолично да предприема, без санкцията на Народното събрание, мерки при рязко изменение на цените на стоки от първа необходимост", обяснява Попдончев.

Според него Законът за еврото казва, че ако търговецът измени своите цени на услуги и стоки, то трябва да има обективни икономически фактори. За такива се приемат външни за търговеца фактори, форсмажорни и нормативни промени. „Но определението посочва и "други" фактори и това дава една несигурност. Факториите трябва да бъдат "обективни икономически" и документално доказуеми", предупреждава Попдончев.