Новият икономически тигър на Централна Азия върви напред с помощта на Китай и Русия

Малка нация, мушната между Китай и Казахстан, се позиционира като нов икономически тигър в Централна Азия, възползвайки се от бума в реекспорта, паричните преводи и туризма, за да привлече жизненоважни чуждестранни инвестиции, пише Bloomberg в материал.

Киргизстан очаква икономиката ѝ да се разшири с над 10% тази година, след като отчете реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от поне 9% годишно през последните три години, според данните на централната банка в страната. Бумът в туризма, строителството, нарастващото вътрешно потребление и реекспортът на стоки от Китай към съседни страни са сред основните двигатели, посочва управителят Мелис Тургунбаев.

Международният валутен фонд (МВФ) предвижда средносрочен растеж до над 5% годишно през следващите пет години в Киргизстан, която граничи с Китай и с бившите съветски страни Казахстан, Узбекистан и Таджикистан. Киргизстан е сред съседните икономики, които получиха тласък, след като Русия изпрати войски в Украйна през 2022 г., служейки като посредник за вноса, износа и плащанията, след като търговските потоци бяха пренасочени в отговор на санкциите срещу Москва.

„Търговската структура на региона се промени значително на фона на геополитическите събития от последните години“, посочва Тургунбаев в интервю от Бишкек от началото на декември. „Страната се интегрира по-активно в регионалната и световната търговия“, допълва той.

Ускоряващият се БВП на Киргизстан. Графика: Bloomberg LP

Големи инфраструктурни проекти като изграждането на жп линия Китай-Киргизстан-Узбекистан и водноелектрическата централа „Камбарата-1“ на река Нарин, които се оценяват общо на 10 млрд. долара, също подкрепят икономиката и привличат чуждестранни инвестиции, посочва Тургунбаев. Железопътната връзка значително ще разшири логистичния потенциал на Киргизстан, а електроцентралата ще позволи на страната да се превърне в нетен износител на електроенергия, каза той.

Страната от 7,3 млн. души набра 700 млн. долара с първата си продажба на еврооблигации тази година, присъединявайки се към нарастващ списък от страни от Централна Азия, които се целят в международни инвеститори.

И макар Китай да се превърна в основен търговски партньор, Киргизстан остава зависима от Русия, която е магнит за търсещите работа граждани. Според гуверньора, от януари до септември брутните парични преводи от мигранти към Киргизстан са се увеличили с 16,4% до 2,6 млрд. долара, като почти 93% идват от Русия. Изходящите преводи от Киргизстан са били само 300 млн. долара за същия период, което е спад с 13,1% на годишна база, каза още Тургунбаев.

Стоки от Китай също често влизат в Русия през Киргизстан, която е част от митнически съюз, ръководен от Москва, заедно със съседен Казахстан.

„Наблюдава се и рязко увеличение на руските туристи, много повече от преди, и това носи и икономически ползи“, каза Тургунбаев.

Но не всичко носи полза. Централната банка беше принудена да повиши основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 11% през ноември, тъй като ръстът на цените, частично привнесен от Русия, надхвърля 8%. Ускорението се дължи главно на по-високите разходи за горива, като повечето доставки идват от Русия, каза Тургунбаев.

Бишкек също така не може да пренебрегне санкциите срещу Москва. „Много руски банки са подложени на санкции и обработката на трансакции става все по-трудна“, допълни още той.

Разбира се, Киргизстан е изправена пред предизвикателства в поддържането на баланса между Китай и Русия, докато се конкурира за инвестиции с по-големи регионални пазари като Узбекистан и Казахстан. Икономическите перспективи в Киргизстан „остават силно зависими от геополитическите развития“, според МВФ.

„По-нататъшното ескалиране на санкциите срещу Русия би могло да отслаби паричните преводи и растежа поради обезценяването на рублата и по-бавния растеж в Русия“, се казва в доклад на фонда от юни. „Траен мир в региона би могъл да има обратното въздействие, но може също така да отмени някои от търговските и финансовите потоци, които стимулираха растежа през последните години“, се посочва още.

Засега икономиката на Киргизстан е изолирана от сътресения благодарение на златните си резерви, които нараснаха до рекордните 8,3 млрд. долара към 1 декември и представляват около 70% от общите резерви, според Тургунбаев. Към третото тримесечие те са били 40,7 тона (1,3 млн. тройунции) от благородния метал в сравнение с около 24 тона годишен добив през 2024 г., според данни на Световния златен съвет.

Централната банка е закупила по-малко от три тона тази година, тъй като цените на златото скочиха с повече от 60%, но физическите ѝ резерви почти са се удвоили от 2023 г. насам, показва статистика на Световния златен съвет.

Страната също така откри съоръжение за съхранение на злато с капацитет 1000 тона през октомври. Според президента Садир Джапаров това ще позволи на Киргизстан не само да съхранява сигурно собствените си резерви, но и да предлага такива услуги на чуждестранни партньори.