Текстилният бранш в България е песимист за бъдещето и иска подкрепа от държавата

Текстилният бранш в България навлиза в 2026 г. със засилени песимистични очаквания за развитието на сектора и настоява за спешни мерки за подкрепа от държавата. Само за миналата година са били освободени между 6000 и 7000 души. По данни към септември 2025 г. общият брой на заетите в текстилния сектор е 57 252 души, а средната брутна заплата е 766,94 евро, коментира за БТА изпълнителният директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) Йордан Беловодски.

Той изтъкна, че в голяма част от малките населени места единствената възможност за работа са шивашките цехове. Също така немалка част от заетите във фирмите са хора с ниско образование и квалификация, които трудно биха се реализирали в други сектори.

Много фирми от сектора прекратиха дейност през 2025 г. поради загуба на поръчки и ниските цени, предлагани от възложителите, които са на нива 2018 - 2019 г., разказа Беловодски и съобщи за случаи на изтегляне на чуждестранни инвеститори към нискостойностни локации, основно към Северна Африка и Азия.

Към септември 2025 г. спрямо 2024 г. в сектора текстил, облекло, кожи в България се отчита спад в износа от около 8-10 на сто. Най-силно засегнати са производителите на облекло и кожени изделия, по-умерено отражение се отчита при техническия текстил. В анализирания период заетостта в сектора намалява с 10-11 на сто, основно в малките и средни шивашки предприятия.

От бранша изтъкват и друг проблем, породен от това, че възложителите все по-често изискват по-ниски цени за продуктите или услугите заради високата конкуренция и икономическа несигурност. Това води до намаление на чистата печалба от единица продукция в сектора. Същевременно обаче производителността не е достатъчна, за да покрие спада в цените. Това е причина част от дружествата в сектора да жертват маржове, за да запазят клиентите си или пазарния си дял, обяснява Беловодски.

По думите му основните причини за негативните тенденции и пречки в бизнес средата са обусловени от слабото потребителско търсене на основните пазари - Германия, Италия, Франция. Проблем се поражда и от преориентацията на възложители към производители със значително по-ниски ценови равнища при малки и средни серии и към Азия при масови серии. Браншът е засегнат от недостига на работна ръка и застаряващ персонал и като цяло от ниската привлекателност на професиите в сектора на текстила, облеклото и кожите.

От друга страна, фирмите са изправени пред повишаващи се разходи за енергия и труд, които изпреварват производителността в сектора.

Еврорегламентите 

Изпълнителният директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи посочи, че забраната на ЕС за унищожаване на непродадени текстилни изделия (част от новия регламент за екодизайн и устойчиви продукти) ще засегне най-вече търговските и бранд ориентираните компании за мода, обувки, аксесоари, които работят в България чрез магазини и дистрибуция.

По думите му производителите „на ишлеме“ ще са косвено засегнати, като те ще трябва да адаптират договорите и производствените серии към по-малки тиражи, рециклируеми материали и по-строго планиране.

Като цяло, според Йордан Беловодски, новата европейска забрана ще доведе до по-високи разходи за складове, логистика и преработка, рециклиране на непродадена стока. Тя ще окаже натиск към кръгови бизнес модели – аутлет, ремонт, препродажба и рециклиране. Ще се създадат и предпоставки за повишаване на риска пред малките търговци, които имат високи сезонни текстилни остатъци. От друга страна, положителен ефект от новата разпоредба би имало под формата на възможност за възникването на нови нишови услуги – сортиране на дрехи, рециклиране, second-hand канали.

Тази година браншът текстил, облекло, кожи попада в обхвата и на други екомерки на ЕС, активиращи се или разширяващи се през 2026 г. Във връзка с разширената отговорност на производителите на текстил и подготовката за въвеждане на национални схеми се очаква въвеждането на такси за пускане на пазара, компаниите ще трябва да финансират събирането и рециклирането на текстилните изделия. Всичко това, по думите на изпълнителния директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи, ще доведе до повишение на себестойността на продукцията с 1-4 на сто.

Изискването за въвеждането на дигитален продуктов паспорт за текстила, което ще стане поетапно, като ще обхване проследимостта на вложените влакна, химикали и информация за произход, се очаква да натовари сектора с допълнителни инвестиции в ИТ и етикетиране, като ще даде предимство за сертифицирани доставчици.

Браншът очаква новите европейски изисквания за екодизайн на текстилните изделия, които са насочени към това те да бъдат издръжливи, да подлежат на ремонт и да са рециклируеми, да доведат до промяна на използваните материали и конструкции, което пък ще удължи циклите на разработка, смята Беловодски.

Изискването за отделно събиране на текстилни отпадъци в ЕС, което е в сила от 2025 г., води до нарастващ поток за сортиране и рециклиране в региона. По думите на изпълнителния директор на Асоциацията това е шанс за български рециклатори, но и създава конкуренция за вторични суровини.

Той напомни и за предстоящите евроограничения за използването на опасни химикали (REACH, PFAS в текстила), което ще наложи фирмите да инвестират в промяна на начините за окончателната обработка на текстилни материали (прежда, платове), кожи или хартия, чрез която се цели повишаване на устойчивостта и външния им вид – апретури, и бои, ще доведе и до допълнителни разходи за тестове и сертификация.

Новите евроспоразумения с трети страни 

Изпълнителният директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи Йордан Беловодски посочи, че понижените мита за индийски текстил и облекло във връзка със сключеното Споразумение за свободна търговия ЕС - Индия ще засилят ценовата конкуренция в ниския и средния сегмент в ЕС.

Прогнозира и натиск върху българските производители на базови изделия от сектора текстил, облекло и кожи и риск от пренасочване на поръчки.

От Асоциацията обаче виждат и възможности, произтичащи от това Споразумение, сред които достъп до по-евтини тъкани и прежди от Индия; създаване на партньорства за смесени вериги, базирани на работа с индийски материали и българско бързо производство за ЕС. Разработване на нишови продукти с висока добавена стойност в малки серии, сертифицирани материали с възможност за бърза доставка.