Индийски милиардери купуват компании в чужбина със забавянето на растежа у дома

В края на април индийската компания Sun Pharmaceuticals прие да плати 11,75 млрд. долара за придобиването на компанията за продукти за женското здраве и биосимилари Organon & Co, листната в Ню Йорк, пише ВВС.

Това беше най-голямото придобиване в чужбина от индийска компания от близо 20 години насам и последва поредица от големи международни сделки на индийски компании през последните месеци.

Сред тях бяха придобиването от Tata Motors на базирания в Торино производител на автомобили Iveco за 4,4 млрд. долара, закупуването от IT компанията Coforge на базираната в Силициевата долина компания в областта на изкуствения интелект Encora на 2,35 млрд. долара и придобиването от Bajaj Group на дял от 23% в глобалния застрахователен гигант Allianz през 2025 г.

Данни на консултантската компания Grant Thornton показват, че 162 индийски компании са инвестирали над 18 млрд. долара в придобивания в чужбина през 2025 г., което е увеличение с 34% спрямо предходната година.

„Може да преминем прага от 15 млрд. долара от гледна точка на стойност на сделките само през първата половина на тази година“, казва Сумет Аброл, партньор и национален ръководител на Grant Thornton, пред BBC.

За мнозина новата вълна на придобивания в чужбина от Индия събужда спомени за трескавите покупки в света, водени от компании като Tata Group преди десет години, когато тя залагаше дръзко на трофейни активи като Jaguar Land Rover и Corus Steel.

Но редица анализатори коментират пред ВВС, че мотивите този път са малко по-различни. Индийските компании се стремят към западни активи не само като символи на глобална амбиция, а все повече по стратегически и оперативни причини.

По-широката икономическа среда също се промени значително от началото на 21-и век. При предишния бум на придобиванията Индия се радваше на процъфтяващ фондов пазар. Днес страната се бори с бързо изтичане на чуждестранни портфейлни инвеститори, рязко забавяне на нетните преки чуждестранни инвестиции и упорито слабите инвестиции на частния сектор въпреки данъчните облекчения и субсидиите, свързани с производството, които правителството предлага.

Корпоративните печалби (на 500-те най-големи индийски компании след Covid) са нараснали с 30,8% на годишна база. Но общото формиране на капитал от частния сектор е разочароващо“, коментира неотдавна главният икономически съветник на Индия В. Ананта Нагесваран по време на конференция.

Експерти казват, че бързото разрастване в чужбина, въпреки многократните призиви на правителството за повече инвестиции в Индия, отразява както нарастващото недоволство от местната бизнес среда, така и по-добрата диверсификация и възможности за изграждане на капацитет в чужбина.

„Много индийски пари се насочват към чужбина. Дори сред компаниите, които притежаваме в портфейла си, много установяват заводи в САЩ и на други места, където индустриалните терени са почти безплатни, а достъпът до работещ капитал е много по-лесен, отколкото тук“, казва Саурабх Мукхерджеа от компанията Marcellus Investment Managers пред BBC.

И тенденцията не се дължи само на големите компании.

Макар че сделката на Sun Pharma, или одобряването от магната Мукеш Амбани на проект за петролна рафинерия на стойност 300 млрд. долара в Браунсвил, обявена от президента Доналд Тръмп, но непотвърдена публично от семейство Амбани, е сред най-видните примери, Мукхерджеа казва, че „десетки по-малки индийски компании правят сходни инвестиции или се стремят към по-малки придобивания“.

Тенденцията е подкрепена от по-силните баланси и подобрения достъп до финансиране в света, казва Неха Сингх, съосновател на компанията за анализ на данни Tracxn.

„Индийските компании все повече поглеждат към чужбина за достъп до пазари, брандове, технологии, способности, експертиза в научно-развойната дейност и установяване на мрежи за дистрибуция, за чието органично изграждане може да са необходими години“, казва Сингх.

Придобиванията се увеличиха, тъй като компаниите се стремят да защитят веригите си за доставки в свят, в който ключови пътища и търговските мита се използват широко като оръжия, казват експерти.

Но успехът при придобиванията в чужбина не е гарантиран. Придобиването от Tata Steel на Corus Steel, например, се превърна в камък на шията на компанията десетилетия наред, казва Мукхерджеа.

Учудващото, допълва той, е, че дори след всички тези години индийските компании все още не могат да платят за тези сделки с акции. Дори голяма сделка като тази на Sun Pharma беше осъществена изцяло кеш, което е рисковано от финансова гледна точка.

Но това няма да е последното такова придобиване.

Поредицата от споразумения за свободна търговия между Индия и Великобритания, Европа, Австралия и други страни може да ускори тенденцията и да доведе до „приток на сделки в чужбина, докато индийските компании инвестират на Запад за изграждане на бази в следващите години“, казва Мукхерджеа.

Освен това много наследници на корпорации от следващото поколение избират да живеят и учат в чужбина, затова е логично да искат да държат активите си в чуждестранна валута, „особено при положение, че рупията губи 40% от стойността си спрямо долара всяко десетилетие“, допълва той.

Но разрастването в чужбина вероятно ще бъде придружено от „избирателна предпазливост“ към големите местни инвестиции, казва Сингх.

Индия остава в цикъл на слабо търсене и анемични частни инвестиции – тенденция, която се влошава допълнително от енергийните сътресения в света и рисковете, които агентният изкуствен интелект създава за вече слабия пазар на труда.

Не е сигурно дали Индия ще надмине цифрата от 18 млрд. долара от миналата година поради геополитическата обстановка в момента, казва Аброл от Grant Thornton. Но дългосрочната тенденция според експерти е с ясна посока – индийските компании ще се предпазват все повече от нарастващата икономическа несигурност в третата по големина икономика в Азия в момент, когато правителството отчаяно се стреми да ограничи изтичането на долари и да привлече чуждестранен капитал, за да стимулира местния двигател на растежа.