Радев сезира Конституционния съд за отказа на Киселова за референдум за еврото*

Президентът Румен Радев сезира днес Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

В мотивите си държавният глава посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвеждане на национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация. Само така се постига конституционната цел да бъде гарантирано участието на гражданите в държавната власт.

В искането си до Конституционния съд държавният глава счита, че само задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане. 

Президентът посочва, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон. Никой друг не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание. Основният закон не търпи мълчалив отказ от правомощието на Народното събрание да се произнася по предложение за произвеждане на национален референдум. Обратното би означавало отказ от парламентарно управление, пише в мотивите.

Държавният глава също така поддържа, че разпореждането на председателя на Народното събрание със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание. То прегражда развитието на нормативно-уредено производство, създава несигурност и ограничава упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логика.

Поради тази причина на основание чл. 22, ал. 3 от Закона за Конституционен съд, президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за обявяване на разпореждането, постановено от председателя на Народното събрание, за нищожно.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова коментира в отговор, че Конституционният съд е длъжен да образува дело, но вероятно то ще е частично, съобщава БНР. Тя добави, че смята, че ще има дело за тълкуване на конституционен текст, но по въпроса дали решението ѝ от 13 май е нищожно, според нея, съдът не може да се произнесе. 

* Допълнена информация с коментара на председателя на Народното събрание Наталия Киселова