Защо става все по-трудно за Китай да държи Северна Корея под контрол?

„Близки като устни и зъби“ е прочутият начин, по който Мао Дзедун описа връзката на Китай със Северна Корея.

Посещението на президента Си Дзинпин в Пхенян напомни, че старата поговорка – която отразява споделената история и географската близост на двете страни – все още е валидна. Но то разкри и нещо друго: Северна Корея се превърна в много по-труден партньор за управляване от Пекин, пише колумнистката на Bloomberg Каришма Васвани в материал.

Китайският президент пристигна на посещение в Северна Корея в понеделник, където го посрещнаха пищно, включително със салют от 21 артилерийски залпа и войници, скандиращи пожелания за добро здраве. Ким Чен-ун и съпругата му поздравиха Си Дзинпин на летището – но отвъд помпозността и пищността има един много по-голям въпрос: колко влияние все още има китайският президент върху непостоянния лидер на Северна Корея?

Няма съмнение, че Ким остава по-слабият партньор. Смята се, че Китай формира над 95% от търговията на Северна Корея и въпреки по-тесните връзки с Москва, Пекин все още е основният дипломатически партньор на Пхенян и важен буфер срещу международни санкции заради програмата за ядрени оръжия.

Но в сравнение с последното посещение на Си през 2019 г. Ким е в значително по-силна позиция. Той разполага с нарастващ ядрен арсенал, задълбочаващ се военен съюз с Москва и много повече възможности да устои на натиска от Пекин да се върне на масата за преговори за отказ от ядреното си оръжие – цел, която Китай отдавна подкрепя.

„Ким е някак самодоволен в момента“, казва Майк Чиной от Центъра за Китай през 21-ви век на Училището за международна политика и стратегия към Калифорнийския университет в Сан Диего и автор на предстояща книга за Северна Корея. „Той вече не е доволен да играе ролята на послушния социалистически малък брат на големия брат Китай - и на практика ще поеме по свой собствен път“, посочва той.

Достатъчно е само да погледнете бързото развитие на ядрената програма на Ким, за да видите откъде идва тази увереност. Режимът вече разполага с около 60 ядрени бойни глави и достатъчно делящ се материал за поне още 30, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира. По-рано тази година южнокорейският президент И Дже Мюн предупреди, че Пхенян вече може да произвежда достатъчно оръжеен материал за до 20 ядрени оръжия годишно. В рамките на едно десетилетие арсеналът му може да надмине този на Израел, Пакистан и Великобритания.

Брой ядрени бойни глави по държави. Графика: Bloomberg LP

Въпросът за денуклеаризацията изглежда все повече нерешим – реалност, която трябва да приемем по-скоро. Нищо в режима не показва, че се готви за връщане към преговорите. Само ден преди пристигането на Си Дзинпин, сестрата на севернокорейския лидер Ким Йо Чен се зарече, че Пхенян постоянно ще увеличава своите възможности – послание към Пекин и останалите от нас, че ядреното бъдеще на Северна Корея не подлежи на обсъждане.

Зад тази новооткрита смелост стои Русия: отношенията на двете страни бяха трансформирани от пакта за отбрана от 2024 г. и включването на севернокорейски войски в сраженията в Украйна. Южнокорейски институт по сигурността изчислява, че Ким може да е предоставил на Русия военни и оръжия, чийто еквивалент се равнява на 14 млрд. долара, като се смята, че голяма част от компенсацията за тях е под формата на чувствителни военни технологии. Пхенян получава достъп до ракетни, противовъздушни и дронови възможности, като в същото време военните придобиват и ценен опит на бойното поле.

Следователно визитата на Си е отчасти опит да напомни на Пхенян за важността на Китай. Но близостта на Ким с Москва вече доведе до потенциални промени в подхода на Пекин. Официалното съобщение за посещението не съдържа споменаване на ядрени оръжия или отказа от тях – просто потвърждение на силните им връзки. Години наред Китай публично подкрепя денуклеаризацията като крайъгълен камък на политиката си спрямо Северна Корея, дори и да не е направил много за нейното развитие. Пропускът предполага, че Пекин може би сега е склонен да толерира ядрените амбиции на Ким в замяна на запазване на влиянието си върху своя все по-непредсказуем партньор.

Си Дзинпин и Ким Чен Ун засаждат смокиново дърво. Снимка: EPA/KCNA

Една Северна Корея, която се чувства по-сигурна, вероятно ще бъде и по-малко сдържана – което означава, че Корейският полуостров става все по-опасен. Сеул и Пхенян технически остават във война. През май Северна Корея преразгледа конституцията си, като официално определи двете страни като отделни държави и изостави десетилетния наратив, който оставяше отворена възможността за евентуално обединение.

Ким изглежда убеден, че ядрените оръжия и близостта с Москва гарантират оцеляването на режима му. Вашингтон, Сеул и Пекин трябва да се фокусират по-малко върху възраждането на провалени преговори и вместо това да работят за управление на страна, която е по-богата на възможности, по-силна военно и по-уверена от всякога през последните години. Дори спирането на разширяването на арсенала на Пхенян би било постижение на този етап.

Си също така има възможност да позиционира Китай като незаменим посредник във всякакви бъдещи преговори между президента Доналд Тръмп и Ким Чен-ун – перспектива, която американският лидер многократно е сигнализирал, че е заинтересован да преследва. Има шанс Си да направи това в кулоарите на срещата на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) по-късно тази година, на която Китай е домакин.

Влиянието на Пекин не е само в управлението на непредсказуем съсед. Става въпрос за това да се гарантира, че всеки дипломатически пробив на полуострова ще премине през Китай.