Николов смята, че държавата няма административен капацитет да упражнява контрол въпреки „златната акция“, но може, без да има вмешателство, да следи какво се случва в рафинерията. Той подчерта, че българското правителство трябва да е последна санкция при сключване на сделка за продажба на рафинерията, защото компанията и активите ѝ разпределят най-големия финансов ресурс и имат влияние над бюджета на страната.
Според Николов правомощията на представителя на държавата са много ограничени, защото той няма поглед над оперативните процеси в рафинерията, и напомни, че преди по-малко от година беше избран нов представител на държавата без конкурс, което повдига въпроси.
„Държавата има право на вето при избор на неподходящ купувач", посочи енергийният експерт. „Важно е да бъде следен процесът на продажба, а не това да се случва вследствие на медийна реакция“, допълни той.
Цветомир Николов отбеляза, че рафинерията в Бургас е най-големият актив на „Лукойл-Нефтохим“ в цяла Европа. „След началото на войната в Украйна много национални правителства поставиха мониторинг и контрол над много ключови обекти, принадлежащи на руската компания. Българската държава има задължение да упражни механизъм за оперативен контрол над рафинерията“, обясни той.
Енергийният експерт засегна и въпроса с енергийната диверсификация на България. „Булгартрансгаз“ е акционер в LNG терминала ни в Александруполис. Липсва дългосрочен договор за доставки. Това е пример как не се възползваме от един актив, който може да осигури сигурност на доставките и цените. „Булгартрансгаз“ продължават да купуват от посредници, които имат договори с „Газпром“, съобщи Николов.
Той е категоричен, че страната ни все още не е постигнала енергийна диверсификация, въпреки че има такива възможности. Николов смята, че са налични капацитети и инфраструктура, но липсва ангажимент за постоянни доставки от различни дестинации.
„Руският газ остава частично на българския пазар, защото прави дъмпинг на цените на повечето участници. Европейският съюз не показа достатъчно желание да се диверсифицира от руския газ“, обясни енергийният експерт.
Николов е убеден, че е позитивна новина за Европа искането на Тръмп да утрои доставките на природен газ и нефт до Европа, защото това удовлетворява желанието на Европейската комисия за диверсификация, след като досега американският втечнен природен газ не достигаше до Европа поради политически причини.
Трябва ли да влезе държавата в оперативното управление на рафинерията край Бургас? Какво се случва в енергетиката на България? Как ще реши Германия енергийния си проблем? Как може да се преодолее зависимостта на Централна и Източна Европа от руския газ? Ще бъде ли пречка бюджетният дефицит за влизането на България в еврозоната? Защо не се иска конвергентен доклад?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.