Диверсификацията на доставките на газ в Европа не означава енергийна сигурност

Европа се изправя пред втората си енергийна криза за последните пет години, пише американският Институт за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA). Реакциите са различни, а изводите показват, че диверсификацията на доставките на газ не означава непременно енергийна сигурност.

Според анализаторите, когато Русия атакува Украйна и спря или намали доставките за някои държави от ЕС, включително и Германия, държавите започнаха да купуват втечнен газ и да диверсифицират доставките. Но втората криза - войната в Иран, която продължава вече 100 дни, показа, че и зависимостта от втечнен газ се е превърнала в уязвимост сама по себе си, въпреки че ЕС не зависи от един доставчик.

Според цитираните данни от март до май, тоест от началото на войната в Близкия изток, страните от ЕС са намалили покупките на втечнен газ с 1,2% и продължава да намалява. Различните европейски държави обаче реагират различно - Великобритания купува с 20% по-малко газ на годишна база, Франция - с 23%, докато Германия напротив - увеличава покупките със 72%.

Заради изчезването на доставките от Катар страните от ЕС реално купуват газ основно от САЩ - 60% от вноса на втечнен газ през двата месеца идва от американските производители спрямо 56% за същия период година по-рано. Увеличават се продажбите и на втечен газ от Русия. Като цяло страните от ЕС отново разчитат на по-малък брой доставчици, което беше основният източник на недостига на газ преди четири години.

Заключенията на IEEFA сочат, че за 100-те дни война в Близкия изток Европа е показала едновременно и устойчивост, и уязвимост от кризата. Според анализаторите регионът не е допуснал голям недостиг на природен газ и цената му се задържа стабилно около 40-45 евро за мегаватчас. По време на първата криза цената на газа се повиши рязко и записа рекорд от 350 евро за мегаватчас в края на лятото на 2022 година.

Но същото така последвалото пренасочване към американски и руски втечнен газ показва, че диверсификация на доставките сама по себе си не гарантира енергийната сигурност.

Трайната устойчивост би означавала намаляване на потреблението на газ, както и ускоряване на търсенето на негови алтернативи, които се влияят по-малко от движението на пазарите.