Какво представлява стратегията на Тръмп за дълбоководен добив на минерали

Проектът Vault на администрацията на американския президент Доналд Тръмп за 12 млрд. долара се фокусира върху ускоряването на дълбоководния добив на минерали за батерии, като целта му е да се заобиколи влиянието на Китай върху глобалните вериги на доставка на стратегически важни елементи, пише EVMagazine.

Поредица от политически маневри в края на януари и началото на февруари 2026 г. доведе до стартирането на кампания от страна на Тръмп, свързваща добива на минерали в открито море с индустриалната сигурност на САЩ.

Чрез разгръщането на финансов пакет от 12 млрд. долара, наред с агресивен регулаторен подход, администрацията може да оспори контрола на Китай върху пазара на стратегически значими минерали.

Проектът Vault беше представен на 2 февруари, инициатива, финансирана до голяма степен чрез заем от 10 млрд. долара от Американската експортно-импортна банка. Тази програма има за цел да създаде резерв за минерали, включително кобалт, никел и редкоземни елементи, които намират приложение в редица индустрии.

Тръмп определи проекта като граждански еквивалент на Стратегическия петролен резерв, предназначен да предпази компании като General Motors и Google от това, което той определи като „манипулация на цените и шокове в доставките“ от страна на Китай.

През 2025 г. президентът позиционира дълбоководния добив като стратегически важен за националната сигурност и икономическата конкурентоспособност на САЩ. „Твърде дълго позволявахме на  Китай да държи нашите индустрии като заложник“, заяви тогава Тръмп. „Те си мислят, че могат да изключват осветлението на нашите автомобилни заводи и отбранителните ни системи, когато си поискат. Не и под моя надзор“, добави той.

Ускорени процеси за издаване на разрешителни

За да осигури ресурси за проекта, администрацията на Тръмп е насочила фокуса си към морското дъно. На 21 януари 2026 г. Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) завърши регламент, който позволява на американските фирми да ускорят получаването на разрешенията за дълбоководен добив. Регламентът изменя Закона за дълбоководните твърди минерални ресурси от 1980 г. Преди това компаниите бяха длъжни да подават отделни заявления за разрешителни за проучване и търговско добив, но сега могат да правят това едновременно, което потенциално съкращава срока с няколко години.

„Тази консолидация модернизира закона и подкрепя програмата „Америка на първо място“, посочва администраторът на NOAA Нийл Джейкъбс.

Изборът да се използва закона от 1980 г. за издаване на разрешителни в международни води, заобикаляйки Международния орган по морското дъно (ISA) на ООН, предизвика дипломатическо напрежение.

ISA, която е инвестирала години в изграждането на глобален кодекс за минно дело, характеризира едностранния ход като „изненадващ“ и предупреждава, че той „създава опасен прецедент, който би могъл да дестабилизира цялата система за глобално управление на океаните“.

САЩ не са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS).

Екологично въздействие

Преминаването към търговски дълбоководен добив предизвика безпокойство сред екоактивистите и учените от тази област. Дълбоководните райони не са били обект на търговска експлоатация преди това и разбирането за техните екосистеми остава непълно.

Сабине Голнер, морски биолог, предупреждава, че това застрашава биоразнообразието на морското дъно, тъй като минното дело ще разбие желязо-мангановите конкреции. Тези опасения нараснаха след идентифицирането на „тъмен кислород“, произвеждан от тези конкреции на морското дъно без слънчева светлина. Еколозите твърдят, че минните дейности биха могли да унищожат този процес напълно.

Учените предупреждават, че добивната дейност може да генерира седиментни струи (суспензия от фини частици, подобни на утайка и носени от водните течения – бел.ред.), които могат да бъдат се разпрострат на хиляди квадратни километри, задушавайки морския живот и нарушавайки хранителните вериги.

Дългосрочните последици остават до голяма степен неизвестни, като периодите на възстановяване потенциално обхващат векове или хилядолетия.