Новата норма: Изпълнителните директори стават все по-възрастни, пенсионирането се отлага

Новият главен изпълнителен директор на Apple се присъединява към компанията преди 25 години и беше избран за най-високата мениджърска позиция на 50-годишна възраст. Макар че това би била обичайна траектория за изпълнителните директори преди едно поколение, сега типичният път до управлението за бизнес лидерите е по-дълъг, с повече кариерни обрати.

Средностатистическият американски изпълнителен директор е на 61 години, с десетилетие по-възрастен, отколкото през 2000 г. Продължителността на мандата и отложеното пенсиониране са само един аспект. Ръководителите заемат най-високата корпоративна позиция на по-късен етап, отколкото преди. Средната възраст при назначаване сега е 55 години в сравнение с малко под 48 години през 2000 г.

Това „посивяване“ на директорските кресла, подчертано в работен документ на Националното бюро за икономически изследвания (NBER), което анализира моделите на наемане и кариера на повече от 50 500 изпълнителни директори в САЩ между 2000 и 2023 г., отразява „фундаментални промени“ в начина, по който мениджърите градят кариера и как компаниите избират своите лидери, според авторите на изследването. Също така разнообразният бизнес опит е предпочитан пред чистата способност за действие.

„Търсенето се е изместило към универсални умения“, посочват изследователите Валентин Кехт и Фарзад Саиди от Университета в Бон и Алесандро Лицери от Принстънския университет. „Тъй като мениджърите се нуждаят от по-дълги кариерни пътища, за да изградят толкова разнообразни умения, фирмите назначават по-възрастни изпълнителни директори“, посочват те.

Средната възраст на главните изпълнителни директори расте устойчиво през последните две десетилетия. Графика: Bloomberg LP

Тенденцията е най-силно изразена сред по-малките частни фирми, казват изследователите. Това е така, защото по-големите компании могат да предложат на вътрешните кандидати по-широк спектър от задачи, култивирайки всестранно развита среда, до която по-малките компании „могат да получат достъп само чрез наемане на ръководители, които са натрупали този опит, преминавайки през много фирми и индустрии“. (Това също помага да се обясни защо средната възраст на главните изпълнителни директори в компаниите от индекса S&P 500 е под средната и не се развива толкова бързо, като се е повишила от приблизително 56 години през 2000 г. до 58,5 през 2023 г.)

Ръководителите с опит в сектора на стратегическото консултиране – който „ускорява натрупването на общи умения“, отбелязват изследователите – са заели по-голям дял от позициите на главни изпълнителни директори, според отделен анализ на Live Data Technologies за Bloomberg. В доклада на NBER изследователите установяват, че хората с опит в една от трите водещи фирми за стратегическо консултиране (McKinsey & Co., Bain & Co. и Boston Consulting Group) обикновено са назначавани за главни изпълнителни директори на „значително“ по-ранна възраст. На мениджърите, които се изкачват по кариерната стълбица в други индустрии, им „отнема повече време, за да придобият същите умения“, казват изследователите.

За да постигнат тази всестранна компетентност, някои лидери са готови да приемат по-ниско заплащане или позиция, за да получат позиция, за която смятат, че ще ги направи по-добър кандидат за главен изпълнителен директор в бъдеще, според работния документ, който все още не е рецензиран. За да определят това, изследователите са проучили какво се е случило със служителите, които са работили заедно с някой, който след това е станал главен изпълнителен директор другаде. Тези мениджъри са били по-склонни да сменят работата си, установяват изследователите.

„Когато някой от мениджърската мрежа стигне до върха, се наблюдава кариерния път, който е поел този човек, и актуализират схващанията си за това какво е необходимо“, посочват авторите на изследването пред Bloomberg по имейл. Например, висш ръководител в малка биотехнологична фирма може да се премести на по-ниска позиция в голяма фармацевтична компания, залагайки на това, че комбинацията от биотехнологичната и фармацевтичната длъжност го прави по-привлекателен кандидат за главен изпълнителен директор по-късно.

Анализът се съчетава с други изследвания, показващи, че главните изпълнителни директори остаряват. Revelio Labs, която предоставя информация за работната си сила, е установила тригодишно увеличение на средната възраст на главните изпълнителни директори в началото на мандата им между 2018 г. и 2024 г. Изследователите на NBER са разчитали отчасти на данни за трудовата история на Revelio, но са разглеждали по-широк период от време – от 2000 г. до 2023 г. Началото на този период съвпада с края на ерата на дот-ком компаниите, от която са излезли много млади основатели-главни изпълнителни директори, като Джеф Безос от Amazon.com, който тогава е бил в средата на 30-те си години. Но изследователите посочват, че няма доказателства в подкрепа на това, че главните изпълнителни директори стават средно по-възрастни след технологичния бум в края на 90-те години.

Документът разглежда и бизнес последиците от наличието на повече главни изпълнителни директори в 60-те си години, които управляват по-бавно развиващи се и по-малко иновативни фирми. Макар и обезпокоителни от една страна, според изследователите, техният по-консервативен към риска подход може да представлява „рационален отговор на променящата се бизнес среда, характеризираща се с повишена несигурност и сложност“.

С повече години опит във вземането на трудни решения по-възрастните мениджъри може би ще са по-способни да се възползват от възможностите, да се справят с неяснотите и често срещаната несигурност, свързана с работните места, заради изкуствения интелект.

Опитните лидери, „които могат ефективно да използват тези технологии, може да станат по-ценни“, посочват изследователите пред Bloomberg. Освен това техните умения за „координация, адаптация и вземане на решения в условия на несигурност също са от видовете умения, които вероятно е трудно да се кодифицират и автоматизират“.