Лагард: ЕЦБ трябва да постави опасенията около инфлацията над растежа

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да продължи да покачва лихвите, за да постави инфлацията под контрол, дори и страничните ефекти от по-затегната парична политика да са по-слаб растеж. Това заяви управителят на ведомството Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.

"Трябва да върнем инфлацията до 2% в средносрочен план и ще направим, каквото се налага, а това е да покачим лихвите на следващите няколко заседания. Ако не изпълним мандата си, това ще навреди далеч повече на икономиката", смята Лагард.

Тя добави, че "първата цел" за лихвите ще е неутралното равнище, което нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж.

Коментарът на ръководителя на ЕЦБ повтаря думите ѝ от началото на седмицата, че банката ще продължи да покачва лихвите на следващите "няколко заседания".

"Очакваме допълнително да повишим лихвите на следващите няколко заседания, за да свием търсенето и да се защитим от риска от устойчиво възходяща промяна в инфлационните очаквания", каза Лагард в своя реч пред Европейския парламент в понеделник. Тогава Лагард предупреди, че правителствената подкрепа към домакинствата и бизнеса от европейските страни е била твърде широкообхватна - коментар, който предполага, че тази подкрепа пречи на усилията на ЕЦБ да върне инфлацията към целевото равнище от 2%. "Има повече мерки, които са широкообхватни, отколкото такива, специално създадени за тези, които имат най-голяма нужда", коментира централният банкер.

Този подход "не е непременно добър за добре координирана фискална и парична политика", допълни Лагард.

От Goldman Sachs Group Inc прогнозират, че на оставащите две заседания на регулатора за 2022 г. той ще одобри лихвени увеличения от по 75 базисни пункта (б.п.). Първото такова увеличение - най-голямото в историята на ЕЦБ, ако не се вземе предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз - бе прието в началото на септември.

Ден по-рано главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн уверено заяви, че инфлацията в еврозоната ще се забави значително през 2023 г., като низходящото движение ще продължи и през 2024 г.

"Смятаме, че до средата на следващата година цените на енергията до голяма степен ще са се стабилизирали, дори да не очакваме непременно да видим по-голям спад. Тези събития бяха причинени от прекъсванията, предизвикани от пандемията, които доведоха до забавяне в производството и проблеми с доставките. Сега тази ситуация донякъде се е облекчила. Трети фактор е, че енергията има голям дял в разходите за производство на храна, което обяснява защо храната е станала много по-скъпа. Ако цените на енергията се стабилизират, това ще притъпи и ценовите увеличения при храните", обясни икономистът в интервю за австрийското издание Der Standard.