Европа ще съживява умиращия пазар на секюритизирани инструменти

През 15-те години, откакто практиката на групиране на заеми беше заклеймена за подклаждане на финансовата криза от 2008 г., европейските пазари за секюритизация изгубиха надежди за възстановяване, въпреки че банките бяха спасени.

Ветерани от индустрията се надяват на различен резултат, след като тази седмица се очаква Европейският парламент да гласува мярка за стимулиране на пазара за групиране на активи в инвестиционни инструменти и продажба на траншове от тях като ценни книжа, пише FT.

Евродепутатите ще гласуват промяна в банковата регулация, която намалява наполовина увеличението на капитала при секюритизации. Разпоредбата, наскоро добавена към пакета за регулиране на банковия капитал, който си проправя път през законодателната власт на ЕС, е мярка, която адресира едно от основните оплаквания на европейските банки за това как работят секюритизациите.

Секюритизацията може да се използва за продажба на икономически интерес във всичко - от инфраструктурни проекти до краткосрочни заеми. За банките секюритизациите са инструмент за ликвидност, тъй като те могат да дават нови заеми от парите, които им плащат инвеститорите в секюритизирани инструменти. Това е и начин банките да намалят риска си.

Потенциалните неизпълнения се разпределят между банката, която трябва да запази най-малко 5 процента от икономическия интерес на секюритизиран портфейл, и инвеститорите.

На теория, ако банките са изложени на по-малко загуби, тогава те трябва да заделят по-малко капитал, за да ги посрещнат. Европейските банки обаче се оплакват, че в някои случаи разпоредбите изискват от тях толкова капитал за обезпечаване на траншовете, които те задържат, колкото би трябвало да отделят, за да обезпечат целия портфейл.

В зависимост от това как е разпределена сделката и как е оценена от европейските регулатори, секюритизирането на портфейл може да увеличи значително капиталовите изисквания, според лобист на голяма банка в ЕС, който е пожелал името му да не се цитира.

Дори длъжностни лица от Европейския механизъм за стабилност признават, че след финансовата криза „ЕС може да е приел по-взискателни счетоводни и пруденциални правила от САЩ“. Затова и европейските банки се притесняваха да се върнат на този пазар в сравнение с конкурентите им от САЩ, където разходите и сложността да се пакетират и продават инструменти на пазарите са по-ниски, отколкото на фрагментираните пазари в Европа.

Пазарът на секюритизация в Европа е само 8% от размера на същия пазар в САЩ през 2022 г. в сравнение с 85% през 2008 г., посочва медията.

Предложението е внесено от евродепутата Жил Бойе като временна мярка. То разглежда предизвикателствата пред секюритизацията в Европа по смислен начин, но е само част от по-широк натиск, който изскача в дневния ред на европейските политици.

По-рано този месец френското и германското министерство на финансите писаха до Европейската комисия, за да призоват институцията да подкрепи мерки в подкрепа на пазара на секюритизирани инструменти, вкл. прекалибриране на капиталовото третиране на банките, промени в правилата, които биха улеснили застрахователите да държат дялове в механизмите за секюритизация, и преразглеждане на тежките правила за оповестяване, които оскъпяват трансакциите.

„Секюритизацията е основен и понастоящем недостатъчно използван инструмент за финансиране на реалната икономика и управление на банковите рискове“, посочва се в писмото, в което се подчертава, че въпросът е „критичен“ за съюза на капиталовите пазари в ЕС.

Подкрепата на Комисията за мерките е важна. Отлагането им трябва да бъде одобрено от Комисията и Съвета на ЕС. Други бъдещи реформи, включително „всеобхватен преглед на регулаторната рамка за секюритизация“, за който Германия и Франция призовават в дългосрочен план, ще изискват подобни споразумения.

Надеждите за промяна се подсилват и от декемврийския доклад на финансовите наблюдатели на ЕС, който признава недостатъци в рамката за секюритизация, включително третирането на банковия капитал.

Поддръжниците на европейската реформа твърдят, че ЕС се нуждае от бързи действия, защото американските банки прехвърлят повечето от своите ипотеки на подкрепяни от държавата агенции. В Европа такива агенции за секюритизирани ипотечни кредити няма. Затягането на паричната политика също може да направи секюритизацията по-привлекателен и необходим източник на банково финансиране.

Друг фактор, който предвещава промяна, е изминалото време от финансовата криза от 2007-2008 г. Тези спомени бяха все още пресни, когато Европа предприе първите си усилия за съживяване на пазарите през 2014 г. „С течение на времето това малко се успокои“, казва опитен лобист за настроенията на Брюксел. Банките със сигурност се надяват на това.