Завръщане на руските суровини? Те никога не са си тръгвали

Въпросът за завръщането на руските стоки на световния пазар не е дали, а кога – и при какви условия. Този момент наближава, но премахването на санкциите от Запада и нормализирането на търговията няма да имат толкова мечи ефекти за цените, колкото изглежда на пръв поглед, пише колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас.

На фона на започналите преговори между САЩ и Русия за войната в Украйна на пазара има две конкуриращи се гледни точки. Според едната преговорите ще бъдат дълги и криволичещи, следователно санкциите ще останат в сила още месеци, може би години. А според другата – облекчението е зад ъгъла.

Второто изглежда по-вероятно. Освен това по-голямо значение имат не санкциите, а тяхното прилагане. И след последните две седмици някой наистина ли вярва, че Министерството на финансите на САЩ ще даде приоритет на контрола, да речем, върху руския износ на петрол? Или че американските дипломати лобират в азиатските страни да избягват стоки от Русия? Или че Белият дом не се грижи за връщането на американски петролни компании в Русия? Режимът на санкции се разпада – на практика, макар и не все още на хартия.

Залозите са огромни. Русия е суровинна суперсила, която се нарежда сред първите пет на много пазари – от суров петрол до алуминий през пшеница, и е ключов доставчик за своите съседи. Преди Владимир Путин да нахлуе в Украйна през 2022 г., прекъсвайки потоците, Русия доставяше на Европа 25% от петрола си, 50% от своите въглища, плюс близо 40% от своя газ.

Войната обърна търговията с главата надолу, но руското производство не се промени много. В някои случаи производството днес дори е по-голямо, отколкото през 2021 г.

Такъв бе – отчасти – замисълът. Вашингтон, Лондон и Брюксел бяха изправени пред грозен избор: да наложат ембарго върху руските стоки и да станат свидетели на главоломна инфлация, или да позволят търговията да продължи, финансирайки Кремъл във войната му срещу Украйна. Вместо това те поеха по невъзможен трети път: налагане на санкции, но с достатъчно вратички, така че потокът да продължи.

Следователно вдигането на санкциите може да не намали цените – поне не в много краткосрочен план. Вземете петрола. Руското производство на суров петрол не е ограничено от западните санкции, а по-скоро от собствения избор на Москва като член на картела ОПЕК+. Вярно е, че руският добив на петрол е по-слаб, отколкото беше в края на 2021 г., като се движи на ниво от около 9,7 млн. барела на ден в сравнение с 10,6 млн. барела. Но производството на други водещи държави от ОПЕК+, като Саудитска Арабия, също е намаляло с подобен размер, ако не и повече.

Селскостопанските стоки са друг пример за част на пазара, която няма да бъде засегната. Ако оставим настрана напрежението, създадено от банковите санкции, Русия успя да изнесе толкова от своята селскостопанска продукция, колкото искаше. Всъщност износът на пшеница през 2023-2024 г. достигна исторически връх от 55 млн. тона, което е с 60% повече от 2021-2022 г. При металургичния сектор нещата стоят по подобен начин. Руското производство на алуминий нарасна миналата година до 3,8 млн. тона, най-голямото от повече от десетилетие.

Изключение е природният газ. По ирония на съдбата санкциите върху газа са руски, а не западни. Москва като цяло спря да продава газа си на Европа. Където стоката все още е налична, като например под формата на втечнен природен газ, Европа остава готова да купува. Всъщност някои европейски страни купуват руски LNG в рекордни количества вече повече от 1000 дни след инвазията.

Въпреки че е малко вероятно Европа някога да купува толкова руски газ, колкото някога, е ясно, че когато той отново потече, дори и само към малка група държави, въздействието ще бъде голямо. Европейските бенчмаркови цени на природния газ на едро може да паднат с 25%, ако не и повече, до следващата година, ако руският газ отново е наличен. Това, от своя страна, също ще тласне цените на електроенергията. Германия и другите страни вероятно отново ще купуват руски газ, дори и Путин да остане на власт в Кремъл. Засега няма признаци това да не е така.

За всяка друга стока най-голямата промяна, предизвикана от руско-украинската война, не беше в производството, а в местоназначението. Вместо да се насочват към естествените си купувачи, въз основа на географска близост, руските стоки сега отиват най-вече в Китай и Индия.

Макар вдигането на санкциите да не промени незабавно предлагането на стоки, то това отваря вратите пред бъдещи повишения. Първо, евентуална сделка може да промени позицията на Москва в рамките на ОПЕК+. Засега всички предполагат, че руско-саудитският съюз е силен. Но самият Путин се застъпи за включването на САЩ в тристранните преговори за енергийния пазар, заедно с Рияд и Москва. Президентът Доналд Тръмп публично поиска от ОПЕК+ да увеличи добива.

Освен това премахването на санкциите – и по-специално завръщането на американските пари – може да повиши руския производствен капацитет, особено за петрол. Но тези неща са въпрос на години, а не на седмици.