Кризата във втората по големина швейцарска банка Credit Suisse и спешното ѝ обединение с най-голямата банка в страната - UBS, се определят от анализатори като сериозен удар по репутацията на Швейцария. Сега страната не е нищо повече от "финансова бананова република", категоричен е изпълнителният директор на консултантската компания Opimas Октавио Маренци, цитиран от CNBC.
"Репутацията на страна с разумно финансово управление, добър регулаторен надзор, честно казано - донякъде твърд и скучен по отношение на инвестициите, беше изтрита", коментира още той.
Какво може да се обърка със спасяването на една банка?
Когато в неделя (19 март) стана ясно, че двете най-големи банки в Швейцария се обединяват с благословията на правителството, пазарите си отдъхнаха. Но успокоението трая много малко, защото алармите зазвъняха, когато стана ясно какво точно се е случило с втората по големина банка в Швейцария.
Банковият сектор в световен мащаб беше изправен пред най-тежката си ситуация от 2008 година насам, припомня Politico. Оттогава банковите регулатори по света се опитват да попречат изпадналите в криза финансови институции да прехвърлят своите проблеми на останалите в сектора, което означава и опазване на облигационерите, тоест първите загуби се прехвърлят на депозитарите и определено - на данъкоплатците.
Дори собствениците на най-рисковите облигации бяха убедени, че няма да бъдат засегнати, докато акционерите първо не поемат удара.
Но в случая с Credit Suisse властите в Швейцария обърнаха това правило, насочвайки се първо към облигационерите, и предизвикаха паника във финансовия сектор. Всеки, който е имал връзка с регулаторите, се е опитал да ги спре, твърди източник от Международния валутен фонд (МВФ) пред изданието. Причината е много проста - при това положение всеки инвеститор вижда, че позициите му са по-рискови, отколкото преди, и така започва вълната на разпродажби, която повлича целия сектор.
Затова не е случайно и съвместното изявление на три банкови институции в ЕС - Единния съвет за преструктуриране, Европейския банков орган и надзора на Европейската централна банка, с което се целеше успокояването на пазара. Институциите гарантираха, че в случай на криза първите потърпевши ще бъдат акционерите.
Наистина ли банковият сектор е толкова стабилен?
Кризата в Credit Suisse повдигна още един въпрос - наистина ли банковият сектор е толкова стабилен? Според всички регулаторни измерители банката беше добре капитализирана и с добри активи. Означава ли това, че правилата след 2008 година не са чак толкова стриктни, колокото си мислим, коментира още Politico.
Известно успокоение носи уникалността на този случай - Credit Suisse има проблеми от дълго време и случилото се няма нищо общо с краха на Silicon Valley Bank. Но точно това се оказа проблемът - след като няма нищо общо с кризата отвъд Океана инвеститорите се заровиха в търсене на проблеми с репутацията, рентабилноста на банката и други. Последната капка беше изявлението на един от акционерите - Saudi National Bank, частично притежавана от саудитския държавен инвестиционен фонд, която заяви, че не е готова да вложи още средства в банката.
Проблемите на Credit Suisse могат да се видят още от 2015 година с идването на тогавашния нов главен изпълнителен директор Тиджане Тиам. Той започна широка програма за преструктуриране, съкращавайки работни места, включително и в звеното за инвестиционно банкиране. Банката се оказа замесена и в редица губещи сделки и скандали, включително и с колапса на инвестиционния фонд Archegos, който донесе загуба от 5,5 млрд. долара и фалита на финансовата компания Greensill Capital.
Имаше и скандали, свързани със следенето на служителите на банката от страна на ръководството и т.н. А на фона на тези сътресения изпълнителните директори бяха сменени на няколко пъти. Не на последно място и войната в Украйна и санкциите ограничиха възможностите банката да обслужва едни от най-богатите си клиенти. И така крахът действително изглежда е бил въпрос на време.
Важното обаче е какво следва. Швейцария вече не е същата след тази банкова криза. А дали ще успее да си върне репутацията - вероятно, да, но всичко зависи от действията в краткосрочен план.


Мачовете по ТВ днес (14 август)
Без ток във Варна на 14 август 2026
Времето във Варна на 14 август 2026
Латвия свали дрон във въздушното си пространство, Финландия ограничи движението в части от Балтийско море
Честваме предпразненството на Успение Богородично
Унгария поставя под съмнение разширяването на АЕЦ след ниските нива на Дунав
За петролния пазар, Ормузкият проток не е затворен
Потайните чистки на Си родиха пазар на слухове кой е следващата жертва
САЩ ще представят план за "икономическа изолация" за Иран следващата седмица
САЩ плащат най-високата доходност по 30-годишен дълг от четвърт век
BYD готви суперкола за рекорд на „Нюрбургринг“
Porsche се отказва от основния си електрически модел
Шофьори борят новите технологии с тиксо и стари автомобили
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Взрив уби трима в мол в Кайро
Пожари достигнаха плажовете на Хърватия
Тръмп налага до 100% мита върху вноса на дронове


преди 3 години https://corruptionbg.com/Bankoviqt-***-na-Bulgaria отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години https://***.capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/07/29/1019833_bnb_nasurchi_pokupkite_na_dck_ot_chujdi_banki/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Според мен поредността на "стригането" трябва да е : акционери, облигационери, едва тогава големи вложители.Сега първо плащат акционерите и големите вложители, а облигационерите са тези, които купуват дълга - ***, и са свещени крави ... Айде няма нужда.Излиза, че е по-добре да си облигационер, отколкото акционер, което няма никаква логика.Без риск сделките приключват.В САЩ се коментира, че ДП Морган Чейс е тръгнала. Стана скандал с камъните вместо никел, ползвани за покритие по гара ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Поддържането на сегашните банкови системи по света започва да става все по-скъпо. То и при нас като фалира КТБ преди почти 10г., държавата наля щедро едни пари в дупката ... И сега е нещо подобно, наливат едни пари без грам причини, а реално дупката сега е следствие и от ниските и отрицателни лихви години наред. Е сега дойде време за плащане на сметката и пак държавите ще я платят, а като е имало печалби те са били частни. Има нещо сбъркано в логиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар