Само без паника, моля!

Сряда беше жесток ден за Credit Suisse (CS). Цената на акциите на швейцарската банка се понижи рязко на фондовата борса в Цюрих. По-рано най-големият ѝ акционер, Саудитската национална банка, отказа да закупи още акции на обхванатата от криза банка. Това вероятно би било лоша новина за CS във всеки един момент.  

Но в сряда, когато финансовият свят все още не се беше възстановил добре от фалита на американската Silicon Valley Bank (SVB), новината от Рияд предизвика истинска паника. Лошо стечение на обстоятелствата par excellence. Инвеститорите разпродаваха акциите на множество европейски и американски банки и се насочиха към предполагаемо сигурни държавни облигации. Рияд заяви, че по регулаторни причини не може да надхвърли прага от 10% на дялово участие в Credit Suisse. 

Но опасенията на инвеститорите, че многото малки кризи в световната финансова система могат да се обединят в една голяма, станаха твърде големи. Вечерта Швейцарската национална банка беше принудена да обяви, че в случай на извънредна ситуация ще подпомогне CS със свеж капитал. В четвъртък призори банката обяви, че ще приеме предложението и ще вземе назаем до 50 млрд. швейцарски франка.

Но какво общо има новосъздадената банка от Калифорния с Credit Suisse? Всъщност нищо. 

SVB фалира, защото ръководството не е хеджирало дългосрочния бизнес на банката срещу покачване на лихвените проценти. След като обаче американската централна банка Фед неколкократно повиши основния лихвен процент през миналата година, калифорнийците изпаднаха в затруднение.

То се пренесе и на стартъп сцената. Защото има една мантра, която се смята за основа на безопасното инвестиране: моля, не слагайте всичките си яйца в една кошница. Диверсификацията е от съществено значение, защото ако по някаква причина някоя парична каса се провали, поне не сте изправени пред финансов крах. Много от стартиращите компании в САЩ обаче изглежда са забравили тази основа. За основателите Silicon Valley Bank (SVB) е била считана за финансова институция номер едно, на която са се доверили напълно. След като миналата седмица банката изпадна в несъстоятелност, много американски стартъпи вече се притесняват за финансирането си. 

Много основатели са били буквално подтиквани от инвеститорите си да открият сметка в Silicon Valley Bank. Тя се считаше за „златен стандарт" - така един рисков капиталист с подходящото име Бернхард Голд описва пред Handelsblatt имиджа на банката на стартъп сцената.

А това е особено взривоопасно, защото отново инвеститорите бяха тези, които спомогнаха за срива на банката. Въз основа на слуховете за "bank run" (наплив на депозанти към дадена банка за теглене на депозити) някои инвеститори са съветвали във вътрешни съобщения своите стартъпи да участват именно в този bank run и да изтеглят парите си възможно най-бързо. 

Във всичко това икономистите разпознават класически случай на теория на игрите. Всъщност за всички участници би било по-добре да оставят парите си в банката. Но ако всички останали изпразнят сметките си, трябва да изпразня и моята, за да не се окажа губещ…

Банката изчерпа наличните си средства и бе заплашена от понижаване на кредитния си рейтинг. Когато след това SVB отчете милиардна загуба и обяви намерението си да набере нов капитал, клиентите загубиха доверие. Причината беше, че повечето депозити в банката бяха над прага от 250 000 долара, които в САЩ са застраховани, ако една банка фалира. Поради това все повече и повече притежатели на сметки изтегляха парите си, докато банката трябваше да хвърли кърпата и в петък правителството пое контрола.

В Швейцария ситуацията е различна: CS от години се бори със собствените си проблеми и в момента е в средата на многомилиардно преструктуриране. За тази цел миналата година се намеси и Saudi National Bank, която придоби 9,9% от CS. Допълнителни акции не могат да бъдат закупени, съобщиха сега от Рияд. В нервната обстановка само това изявление беше достатъчно, за да вкара не само CS в неприятности. Страхът се завърна във финансовата система като цяло. 

Фактът, че проблемните ситуации в Санта Клара и Цюрих вече са свързани, има много общо с психологията. Банките живеят от доверието на своите клиенти. Кредитните институции използват техните депозити за други дейности. Те държат само малка част от балансовата си сума за изплащане. В нормални времена това не е проблем. В края на краищата почти никога няма да се случи така, че всички вложители да поискат да имат достъп до сметките си по едно и също време. Но когато доверието се загуби, бързо настъпва паника.

Това доведе до сриването на SVB. Фактът, че вторият по големина банков фалит в историята на САЩ беше последван от фалита на две други кредитни институции, засили опасенията за системен риск за американския банков сектор.

А това е опасно. Защото често страхът от криза е достатъчен, за да предизвика криза. Дори и най-здравата, финансово стабилна банка в света не може да оцелее, ако всички нейни клиенти си поискат депозитите по едно и също време. А ако една институция се срине, опасността от верижна реакция е голяма.

Ето защо най-важната задача на политиците в такива моменти е да осигурят ново доверие. В САЩ администрацията на Джо Байдън успя за известно време. С обещанието да гарантира депозитите на SVB и Signature Bank, която също беше поета от държавата, дори над застрахователния лимит от 250 000 долара, американският президент успя временно да успокои пазарите. 

В началото на седмицата цените на акциите на редица американски регионални банки продължиха да се понижават значително. Милиарди банкови депозити мигрираха от малките и средните банки към стабилните напоследък големи банки като Bank of America и JPMorgan Chase. Но не се стигна до по-нататъшно масово изтегляне на банкови активи като това, което преживя Silicon Valley Bank. Мерките за успокояване бяха проработили. Опасността изглеждаше предотвратена, поне за момента. Във вторник цените на акциите отново се повишиха.

И тогава дойде случаят с Credit Suisse. Сривът на цената на акциите на кредитора върна несигурността. В края на краищата фалитът на голямата банка би бил съвсем различен удар за финансовата система, отколкото беше фалитът на SVB. За разлика от калифорнийците, които се занимаваха предимно с финансиране на новосъздадени предприятия, швейцарците са дълбоко вплетени в световната икономика. Това прави един потенциален фалит - колкото и малко вероятен да е той - много по-опасен. Това е още една причина, поради която Швейцарската централна банка се почувства принудена публично да се притече на помощ на CS. Ширещата се несигурност трябва да бъде овладяна, преди да се разпространи в цялата система.

Особено като се има предвид, че мерките на правителството на САЩ за укрепване на доверието са предимно психологически. Всъщност Байдън обяви само, че горната граница на правителственото застраховане на депозитите на две банки е отменена. От това пазарите заключиха, че администрацията ще разпростре тази стъпка и върху други банки, ако те се сблъскат с проблеми.

Сега една разклатена Credit Suisse може да промени това заключение. Защото, ако се вгледаме по-внимателно, гаранциите, предоставени досега от правителството на САЩ, са предимно символични. Правителството на САЩ е решено да предотврати използването на парите на данъкоплатците за спасяване на банките. Ето защо то си помага от фонда за застраховане на депозитите на отговорния орган FDIC. Но той не е достатъчно добре подготвен, за да смекчи истински банков трус. В края на миналата година FDIC разполагаше със 128 млрд. долара. За сравнение, традиционно застрахованите депозити само в американските банки възлизат на 9,9 трилиона долара.

Сега, ако се приеме, че американската държава ще гарантира депозитите в какъвто и да е размер, разликата би била още по-голяма. С други думи, с приетите досега средства не може да се предотврати пълномащабна банкова криза. И така напълно различните проблеми на една банка в Санта Клара и една банка в Цюрих накрая се обединяват в една глобална опасност.

В най-добрия случай сряда беше само един плашещ и лош ден. След като швейцарската централна банка изтъкна перспективата за помощ, цената на акциите на Credit Suisse се повиши значително на американските борси, а след края на търговията продължи да расте. Доверието в банковата система вероятно все още не се е върнало. Но поне за момента паниката изглежда е отшумяла.

Текстът не отразява непременно мнението на редакционната колегия или на Investor.bg.