Кой ще наследи Джеймс Даймън като изпълнителен директор на JPMorgan Chase?

Инвеститорите буквално ще молят Джеймс Даймън да не се пенсионира: един го направи в деня на инвеститора на JPMorgan Chase & Co. миналата година. Но председателят и главен изпълнителен директор на най-голямата банка в САЩ не може да върши работата си вечно, пише Bloomberg.

Сега неговото оттегляне отново е на дневен ред след кръг от рокади в ръководството, които ще осигурят на новите избраници повече опит в бизнеса на банката. Инвеститорите не трябва да се тревожат прекалено много. Ако Даймън и бордът са си свършили работата добре, няма да има голямо значение кой претендент ще спечели. Всеки от тях ще бъде еднакво способен; истинският решаващ фактор ще е свързан с това кой може да поеме тежестта на вземането на най-трудните решения и управлението на неизбежните грешки.

Основните кандидати са трима. Както Мариан Лейк, така и Дженифър Пипсак са прекарали години на ръководни позиции в бизнес направленията на банката. Трой Роубоу е работил само в трейдърския отдел на JPMorgan, но вътрешно се възприема като силен мениджър по отношение на риска в отдела на Даниел Пинто.

Пинто вече е заместник-изпълнителен директор, но също така поема повече от тежестта на управлението на JPMorgan заедно с Даймън през последните няколко години. Той ръководеше миналогодишния ден на инвеститора например, като Даймън излезе на сцената само за последната сесия с въпроси и отговори. Пинто се отказва от ръководството на бизнеса с корпоративно банкиране и този с инвестиции, за да може да се съсредоточи върху ролята на главен оперативен директор. Както Даймън казва в бележка до персонала: „ Сега неговите необикновени способности могат да се използват още повече във фирмата, докато той и аз продължаваме да управляваме съвместно нашата компания“.

Акционерите се притесняват от пенсионирането на Даймън поради репутацията му на един от най-практичните и ориентирани към детайлите лидери в която и да било индустрия. Но Даймън не е маниак на тема контрол. Невъзможно е за който и да било изпълнителен директор да е наясно с всичко, което се случва във всяка една голяма компания, особено в мегабанка със стотици хиляди служители. Главните изпълнителни директори всъщност не контролират напълно такива огромни машини - дори Даймън.

Той прави редовни бизнес прегледи със своите преки подчинени, които се превръщат в легенди вътрешнофирмено заради дълбочината на неговите въпроси. Но всичко това всъщност трябва да гарантира, че тези ръководители поддържат собствените си знания и дисциплина - и изискват същото от своите хора. Бизнес лидерите ще усетят блясъка на Даймън най-много, когато бъдат тествани на нова позиция.

Даймън е написал, че когато компаниите станат големи и сложни, изпълнителните директори трябва да действат повече като треньори и диригенти, отколкото като играчи. Те трябва да определят посоката и да оставят ръководителите да се справят с нея, включително да им позволят да правят свои собствени грешки. Меката сила може да бъде по-важна от твърдата при прекия надзор, пише той в писмото си от 2020 г. до акционерите. „Меката сила създава уважение сред членовете на екипа, като треньорът предлага честна оценка и подкрепа, като същевременно позволява гъвкавост“, пише той, добавяйки: „Тук шефът взема по-малко на брой, но по-трудни решения, като премахване на хора – когато трябва да се направи“.

Другото ключово умение на Даймън според собствените му думи е управлението на риска. Стратегията включва решения, които произтичат от широка дискусия и анализ на бизнеса и неговата среда. Растежът и продажбите са цели, които трябва да се преследват само когато са правилни. На конференция миналата година Даймън напомни на публиката за репликата на Уорън Бъфет, че понякога е по-добре да плащате на своите търговци само за да играят голф, защото има такова нещо като лоши приходи. Предоставянето на твърде много заеми твърде бързо на грешните клиенти е рецепта за загуба.

Но управлението на риска в банкирането трябва да са постоянно във фокуса на главния изпълнителен директор всеки ден: Тези бизнеси се нуждаят от много силно усещане за това къде могат да възникнат проблеми, кои дейности или експозиции се нуждаят от трикратна проверка и да се гарантира, че хората и финансите на банката са способни да се справят с големи или малки бедствия.

Нищо от това не е безупречно и разпределената отговорност и доверие на Даймън са причинили големи проблеми в миналото. Търговските загуби от 6 млрд. долара заради т.нар. „Лондонски кит“ през 2012 г. може да се дължат на твърде голямото доверие в ръководителя на местния офис на инвестиционния отдел. Участието на JPMorgan в скандала с милионера Джефри Епстийн също подчертава пробойните в банката.

Който и да заеме най-високата длъжност в крайна сметка, ще прави грешки – тези хора трябва да бъдат подготвени за това и по-важното - да си признаят грешките. Самият Даймън не винаги го е правил, поне не веднага. И според него нито едно от индивидуалните умения на банкера - дори контрола на риска - не е толкова важно, колкото за неговия наследник.

„Мисля, че най-важната сила е когато хората ти вярват и те уважават, че работиш здраво, че ти пука, че знаеш, че не знаеш всичко“, изтъква Даймън.

Ако победителят в надпреварата за главен изпълнителен директор на JPMorgan наистина притежава тези качества, тогава е по-вероятно другите претенденти също да останат наоколо в полза на банката. Инвеститорите трябва да се надяват на това, вместо да избират своя фаворит или просто да молят Джейми никога да не си тръгва.