Икономисти вече очакват само три намаления на лихвите от ЕЦБ през 2024 г.

Прибързаното намаляване на лихвените проценти би било по-голяма грешка за Европейската централна банка (ЕЦБ), отколкото понижаването им твърде късно, сочи проучване сред икономисти, които в момента прогнозират по-малко намаления през 2024 г.

Почти две трети от респондентите, анкетирани от Bloomberg, смятат, че твърде прибързаното обръщане на курса на паричната политика след затягането ѝ за укротяване на инфлацията би довело до повече рискове от изчакването по-дълго време – мнение, изразено и от някои от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ.

Както и преди последната среща на ЕЦБ през януари, 56% от анализаторите все още смятат, че централните банкери за момента избягват подобна грешка, като чакат подходящия момент да започнат да намаляват лихвите. Анализаторите прогнозират първия ход през юни, става ясно от проучването на Bloomberg.

„ЕЦБ трябва да намери компромисен вариант между намаляването твърде рано, при което има риск от повторно ускорение на инфлацията и ново затягане, и това да отложи разхлабването прекалено дълго“, заяви Анджей Шчепаняк, икономист в Nomura. „Последният очевидно е по-добрият сценарий.“

На фона на забавянето на инфлацията и плановете на паричните власти в САЩ и Обединеното кралство също да започнат разхлабване на политиката си в подходящ момент тази година, респондентите прогнозират, че ЕЦБ ще намали лихвите си три пъти с по четвърт пункт през 2024 г. Те намалиха залозите си за четири понижения, колкото очакваха при последното проучване, тъй като централните банкери във Франкфурт се притесняват, че бързото повишаване на заплатите може да отдалечи инфлацията от целта от 2%.

Не се предвижда промяна в лихвата по депозитите на ЕЦБ, която в момента е на ниво от 4%, на срещата на 6 и 7 март. Икономисти, инвеститори и повечето централни банкери сега са на едно мнение по отношение на първото намаление, което очакват през юни.

Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет на ЕЦБ се присъедини към гуверньора на Бундесбанк Йоахим Нагел и други ястребово настроени служители с предупреждение, че е рано да се понижават лихвите предвид рисковете от упорита инфлация при услугите, стабилния пазар на труда и напрежението в Червено море.

Гълъбите обаче се тревожат повече за слабата икономика, която се размина на косъм с рецесията през втората половина на 2023 г., и се притесняват, че инфлацията няма да успее да достигне целта от 2%.

Въпреки че те намалиха своите прогнози за облекчаване за 2024 г., икономистите все още очакват в края на 2025 г. лихвата по депозитите да бъде на ниво от 2,25%.

„Сега, когато пазарът коригира своите очакванията си за момента на първото намаление на лихвените проценти, най-голямото предизвикателство ще бъде да се избегнат всякакви неоправдани заблуди“, каза Карстен Бжески, глобален ръководител на макроотдела в ING.

Той смята, че ЕЦБ трябва да даде повече подробности как смята да действа, като „добави повече яснота за това как трябва да се развият инфлацията, заплатите и по-дългосрочните инфлационни прогнози, за да започне да намалява лихвите си“.

Заедно с решението си за политиката в четвъртък, ЕЦБ ще представи нова поредица от тримесечни икономически прогнози, при които мнозинството от анализаторите очакват низходящи ревизии на перспективите за растежа през 2024 г. и 2025 г. и за инфлацията тази година. Повечето предполагат, че очакванията за инфлацията за 2025 г. и 2026 г. ще останат непроменени на нива от съответно 2,1% и 1,9%.

Въпреки че инфлацията изглежда се движи към целта от 2%, някои икономисти не изключват, че разходите по заемите ще останат високи за по-дълго време.

Високата инфлация и геополитическите рискове са основните заплахи за еврозоната според анализатори. Графика: Bloomberg

"Съществува риск от по-малък брой понижения на лихвените проценти в сравнение с този в нашия основен сценарий или от задържане на лихвите на високите им нива за по-дълго време, ако инфлацията и ръстът на заплатите се окажат по-упорити", каза Денис Шен, старши директор в Scope Ratings. Той определи геополитиката като друга "основна" опасност.

Респондентите в проучването определиха и президентските избори в САЩ през ноември и засилването на популизма в Европа за едни от най-големите заплахи.